Участниците в риалити формати не са артисти-изпълнители и не заслужават възнаграждение за авторски или сродни права. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в първото си по рода решение по подобен казус.

Повод за делото е спор между участник в риалити шоуто „Игри на волята“ и продуцента на предаването. ВКС трябваше да отговори на ключовия въпрос – артист-изпълнител ли е участникът в риалити формат по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Става дума за Юлиян Златев, финалист от първия сезон на предаването, който се класира втори. Той предяви серия от искове срещу продуцентската компания „Олд скул“, включително искане за 200 000 лв. – наградата за победителя, с аргумента, че крайният резултат не е определен в състезателна „битка“, а чрез зрителско гласуване. При условията на евентуалност Златев поиска същата сума като възнаграждение за положен труд, както и 50 000 лв. за неоснователно обогатяване.

Най-сериозната му претенция обаче беше за 300 000 лв. обезщетение за нарушени права на артист-изпълнител, свързани с участието му в 66 епизода, както и с използването на аудио-визуални записи, фотографии и рекламни материали.

След като Софийският градски съд и Софийският апелативен съд отхвърлиха исковете, ВКС допусна делото единствено по въпроса за наличието на авторски или сродни права.

Какво прие ВКС за риалити участниците

Върховните съдии Росица Божилова, Анна Ненова и Татяна Костадинова стигат до извода, че участникът в риалити шоу не е артист-изпълнител по смисъла на чл. 74 от ЗАПСП.

Съдът подчертава, че артист-изпълнителят изпълнява произведение, сценарий, роля или художествен номер, като действията му са подчинени на предварително зададено съдържание. При риалити форматите обаче липсва сценарий за поведението и репликите на участниците, а те действат свободно в рамките на игрови правила с технически характер.

ВКС формулира три основни извода:
– Основните участници са състезатели за награда, а не професионални изпълнители;
– Риалити шоуто като цяло може да е произведение, но това не прави всеки участник артист;
– Поведението на участниците е свободно и не е подчинено на сценарий, което изключва качеството „артист-изпълнител“.

Съдът изрично уточнява, че дори участникът съзнателно да изгражда образ, за да впечатли публика или жури, това не представлява артистично изпълнение, ако образът не е предварително разписан и задължителен по сценарий.

Защо искът беше отхвърлен

ВКС анализира и договора между Златев и продуцента, според който участникът изрично е отстъпил правата за заснемане, монтаж и използване на образа си, без право на възнаграждение извън евентуалната парична награда. Дори при хипотеза за дължимо възнаграждение, то е било ограничено до символичната сума от 10 лв.

Съдът отбелязва, че т.нар. „библия“ на предаването не налага сценарий за поведението на участниците, а им дава свобода на действие в рамките на играта. Представянето на Златев в негативна светлина е резултат от монтаж и режисьорски похвати, а не от изпълнение на възложена роля.

В крайна сметка ВКС заключава, че Юлиян Златев е изпълнявал ролята на участник-състезател, а не на артист-изпълнител, поради което не му се дължи възнаграждение за авторски или сродни права.