Загубата на домашен любимец може да доведе до развитието на „продължително разстройство от скръб“ (ПРС) — състояние, официално признато от Световната здравна организация. Ново изследване, публикувано в „Мейл онлайн“, разкрива, че емоционалният шок от смъртта на животно често надвишава социалните очаквания и изисква специализирана подкрепа.

В анкета сред 975 британци, проведена от екипа на д-р Филип Хайланд, близо една трета от участниците са съобщили за загуба на домашен любимец. Данните са категорични: 21% от анкетираните определят тази раздяла като най-болезненото събитие в живота си. Според резултатите, 7,5% от собствениците отговарят на клиничните критерии за ПРС след смъртта на животното — стойност, която е почти идентична с процентите при загуба на близък приятел (7,8%) или член на семейството (около 8,5%).

Единствените случаи, които предизвикват по-високи нива на патологична скръб, са смъртта на родител (11,2%) или дете (21,3%). Д-р Хайланд подчертава, че независимо дали причината е старост, болест или евтаназия, болката е клинично значима.

Авторът на проучването призовава за актуализиране на диагностичните критерии, за да се признае официално, че хората могат да изпитат опустошителна скръб по животно, идентична с човешката загуба. Това би позволило на страдащите да получат адекватна психологическа помощ, без социално стигматизиране.