През февруари 2025 г. група учени, които очакваха да изучават сняг в Арктика, вместо това се озоваха да стоят в локви от топяща се вода, заобиколени от зелена тундра и дъжд.

Тяхната теренна работа в Свалбард, веригата от острови в Северния ледовит океан, се превърна в опит, който им отвори очите – и мощно предупреждение за това колко бързо се променя арктическият климат.

Д-р Джеймс Брадли, учен еколог от Queen Mary University of London, ръководи изследователския екип и наскоро сподели техния опит в коментар, публикуван в Nature Communications.

Свалбард се затопля със скорост 6 до 7 пъти по-бърза от световното средно. Това, което преди беше надеждно замръзнала зима, сега вижда редовни топли периоди, проливни дъждове и бързо топене на снега.

„Дебелият сняг, който очаквахме, изчезна за дни“, спомни си д-р Брадли. „Дрехите, които опаковахме, сякаш принадлежаха на различен климат.“

Вместо екстремния студ, за който се бяха подготвили, екипът работи с голи ръце под дъжда – шокираща промяна от нормалните арктически зимни условия.

Целта на екипа беше да изучава прясно паднал сняг, но за две седмици вали сняг само веднъж. Повечето валежи дойдоха като дъжд, който стопи снежната покривка и наводни земята.

За докторантката Лаура Моларес Монкайо топлото време не просто съсипа изследването им – то също така повдигна въпроси за безопасността.

Кашавата сняг направи снегомобилите неизползваеми и екипът трябваше да преосмисли как може безопасно да пътува из терена, особено в райони, където присъстват полярни мечки.

Това драматично оттопляване отразява това, което учените наричат „арктическо усилване“ – модел, при който Арктика се затопля по-бързо от останалата част на планетата.

Изследователите очакваха признаци на промяна, но не очакваха да видят такова екстремно затопляне по време на това, което трябва да е най-студената част от годината.

Топящият се сняг и открита земя предизвикаха избухвания на биологична активност и изследователите видяха растения да цъфтят много по-рано от обичайното.

Тези промени не са просто неудобни за учените – те също имат сериозни последствия за цялата арктическа екосистема.

По-топлите зими могат да нарушат оцеляването на дивата природа, да увеличат емисиите на парникови газове от оттопляващия се пермафрост и да ускорят климатичните промени чрез обратни връзки.

Екипът предупреждава, че спешно се нуждаем от по-добро наблюдение и повече данни за зимните условия в Арктика. В момента този сезон е най-малко изучаван – но се променя най-бързо.

Те също призовават политиците да преминат от просто реагиране на промените към планиране напред.

Затоплящата се арктическа зима не е бъдещ проблем; случва се сега и оказва натиск върху всичко – от научните изследвания до безопасността и инфраструктурата на коренните арктически общности.

Както казва д-р Брадли: „Арктика се променя по-бързо от очакваното, а зимата е в сърцето на тази промяна.“

Техният коментар, озаглавен „Зимното затопляне на Свалбард достига точката на топене“, ни напомня, че това, което някога беше немислимо – дъжд и зелена тундра в арктическата зима – сега е реалност.

Източник: Queen Mary, University of London.