Търговските отношения между България и Съединените щати са се разширили значително през последното десетилетие, като актуално представени данни сочат увеличение от 239% за десетгодишен период.

Ръстът показва задълбочаване на икономическите връзки между двете страни, макар САЩ да остават значително по-малък търговски партньор за България в сравнение с основните пазари в Европейския съюз.

Числото от 239% е впечатляващо, но има важно методологично уточнение: различните институции измерват двустранните икономически отношения по различен начин – само чрез търговията със стоки или чрез по-широки показатели, включващи и услуги.

Затова процентът не трябва автоматично да се сравнява с всяка друга статистика за българо-американския стокообмен.

Безспорно е обаче, че през последните години икономическите отношения между двете държави са станали значително по-мащабни.

Американският пазар е особено важен за България и по друга причина – той е един от големите пазари извън Европейския съюз, на които българските компании могат да продават продукти и услуги с по-висока добавена стойност.

Търговските отношения вече не се ограничават до традиционни стоки.

Все по-голямо значение имат информационните технологии, софтуерът, бизнес услугите, електрониката, машиностроенето, фармацевтичните и медицинските продукти, хранителната промишленост и други специализирани производства.

Технологичният сектор е особено важна част от връзката между двете икономики.

Американски компании имат дългогодишно присъствие в България чрез центрове за разработка, софтуерни операции, бизнес услуги и инвестиции в технологични предприятия.

Паралелно с това български технологични компании все по-често разглеждат САЩ като ключов пазар за международното си развитие.

Тази структура е съществена, защото част от икономическите отношения между България и САЩ не се виждат изцяло в класическата статистика за преминалите през границата стоки.

При софтуера, облачните услуги, консултантската дейност и други цифрови услуги икономическата стойност се отчита по различен начин.

Затова картината на двустранните отношения е по-широка от контейнерите, машините и физическите продукти, които се включват в митническата статистика.

Американският пазар е привлекателен и заради мащаба си.

За българските компании навлизането в САЩ означава достъп до една от най-големите потребителски и корпоративни икономики в света, но същевременно изисква значителни инвестиции, спазване на федерални и щатски регулации и способност за конкуриране с международни производители.

В обратната посока България предлага на американските инвеститори достъп до единния европейски пазар, квалифицирани специалисти и утвърден технологичен сектор.

Членството на страната в ЕС и НАТО също е важна част от институционалната рамка на двустранните отношения.

Историческата перспектива показва колко значителна е промяната.

В началото на века американската статистика отчита двустранна търговия със стоки от само няколкостотин милиона долара годишно.

Например през 2002 г. американският износ на стоки за България е бил около 101 млн. долара, а вносът на български стоки в САЩ – около 340 млн. долара.

Това означава общ стокообмен от приблизително 441 млн. долара за годината.

Днес икономическите отношения са на съвсем различно равнище.

Освен класическата търговия, американски компании имат значително присъствие в българската икономика, а български предприятия работят с клиенти и партньори в САЩ в отрасли, които преди две десетилетия имаха много по-малко значение.

Особено интересна е промяната в характера на българския износ.

Традиционните продукти продължават да присъстват, но към тях постепенно се добавят технологични решения, електронни компоненти, специализирани машини, фармацевтични продукти и услуги с висока добавена стойност.

Това е по-важно от самото увеличение на номиналната стойност на търговията.

Големият въпрос е доколко България може да използва разширяващите се отношения със САЩ, за да увеличава дела на продукти и услуги с висока добавена стойност, вместо ръстът да се основава предимно на по-големи количества и по-високи цени.

Трябва да се отчита и инфлацията.

Увеличение от 239% в номинална парична стойност за десет години не означава автоматично същото увеличение на физическия обем на търговията. Част от промяната може да се дължи на по-високи цени, валутни движения и промяна в структурата на стоките и услугите.

Затова процентът е показател за мащаба на икономическото разширяване, но не може самостоятелно да покаже колко по-голямо количество стоки и услуги реално се обменя между двете държави.

От значение е и отправната година.

При сравнително малка първоначална база дори увеличение с няколко милиарда долара може да произведе много висок процентен ръст.

Това не омаловажава развитието на отношенията, но поставя числото 239% в необходимия икономически контекст.

За България по-важният въпрос през следващите години ще бъде не само колко бързо расте търговията със САЩ, а какво точно страната изнася и каква добавена стойност остава в българската икономика.

Софтуерът, високите технологии, електрониката, фармацията, специализираното машиностроене и научноизследователската дейност дават възможност икономическите отношения да се развиват отвъд традиционния модел на търговия със стоки.

Същото важи и за американските инвестиции в България – тяхното значение не се измерва единствено с размера на вложения капитал, а и с работните места, технологиите, производителността и достъпа до международни пазари, които създават.

Ръстът от 239% за десетилетие показва колко бързо са се разширили икономическите връзки между България и САЩ. Но зад впечатляващия процент стои по-важната тенденция – двустранните отношения постепенно се преместват към технологии, услуги и производства с по-висока добавена стойност, които могат да определят следващия етап на партньорството.