Слонове използват до 35 растения като възможни лекарства

Африкански слонове в района на планината Елгон в Кения може целенасочено да търсят растения с лечебни свойства, когато са болни, а майките вероятно използват някои от тях и за грижата за малките си. Ново научно изследване описва 35 растителни вида, свързвани от местни експерти с подобно поведение.

Проучването, публикувано на 24 септември в Scientific Reports, изследва необичайното хранително поведение на дивите африкански слонове около планината Елгон на границата между Кения и Уганда.

Тези животни отдавна привличат вниманието на учените. Те са известни като „слоновете, които добиват сол“, защото навлизат дълбоко в пещерите на Елгон и използват бивните си, за да достигат до богати на минерали скали и глина.

Новото изследване насочва вниманието към още по-необичайна възможност – слоновете да притежават собствен набор от природни „лекарства“.

Учените са интервюирали осем местни експерти от общността сабаот – четирима наблюдатели на дивата природа, двама водачи и двама старейшини, единият от които бивш рейнджър на Kenya Wildlife Service. Всеки от тях има повече от 20 години опит с дивите слонове в района.

Интервютата са проведени между октомври 2023 и септември 2024 г. Изследователите не публикуват самоличността на участниците, но описват техния опит и професионален профил.

От разказите им са идентифицирани 39 природни ресурса, свързвани с храненето и здравето на слоновете – 35 растителни вида и четири вида почви, минерали или глини.

От тях 34 имат известна употреба в традиционната местна медицина за хората, а 25 растения са определени от участниците като използвани с лечебна цел от самите слонове.

Научният екип обаче прави важно разграничение.

При осем растителни вида свидетелствата са достатъчно конкретни, за да бъдат поставени в най-високата категория на изследването – растения, които според наблюдателите са търсени от видимо болни или уязвими слонове за определена предполагаема лечебна цел или са давани на малките им.

Сред тях са Aloe arborescens, Bersama abyssinica, Coleus barbatus и Ficus natalensis.

Един от най-любопитните разкази се отнася до Coleus barbatus. Местни наблюдатели описват как майки слоници обработват растителен материал и го дават на своите малки.

При други наблюдения майките комбинират растения с кърма, преди да ги дадат на малките – поведение, описано от местните хора като своеобразна „имунизация“.

Изследователите подчертават, че лечебният ефект на тази практика все още не е доказан експериментално. Екипът търси и видеодоказателства, които независимо да документират поведението.

Именно тази уговорка е важна. Проучването не доказва, че всички 35 растения са лекарства, чието действие слоновете разбират по начин, сравним с човешката медицина.

Данните идват основно от дългогодишни наблюдения и традиционното екологично знание на местните хора. Изследователите са проверили ботаническата идентичност на растенията чрез образци, съхранени в East African Herbarium към Националните музеи на Кения, и са сравнили сведенията с известните им фармакологични и етномедицински свойства.

При девет от по-често посочваните растения научната литература вече описва както традиционна лечебна употреба, така и фармакологично активни свойства.

Това не доказва намерение от страна на животните, но подкрепя хипотезата, че поне част от необичайния им избор на храна може да има здравен ефект.

Явлението, при което животните използват вещества от природата за профилактика или лечение, е известно като зоопармакогнозия. Подобно поведение е наблюдавано при шимпанзета, орангутани, делфини, птици и други животни.

Любопитното е, че връзката между слоновете и природните лекарства присъства в човешките текстове от почти две хилядолетия.

Римският автор Клавдий Елиян, живял през II–III век, описва в „За природата на животните“ разказ за ранен от копия и стрели слон, който използвал маслинов цвят или масло и впоследствие се възстановил. Това е древен разказ, а не научно доказателство, но е сред ранните писмени сведения за предполагаемо самолечение при животни.

Новото изследване поставя и по-съвременен въпрос – какво се случва с подобно поведение, когато местообитанията изчезват.

Съавторът на изследването д-р Елоди Фрайман от Brown University и колегите ѝ посочват, че загубата на биоразнообразие може да означава загуба не само на храна и пространство за животните, но и на природни ресурси, които те потенциално използват за поддържане на здравето си.

Затова 35-те растения край Елгон представляват не доказана „аптека на слоновете“, а силна научна следа за много по-сложно поведение.

Следващата задача пред учените е да наблюдават директно болни животни, да установят дали те действително променят избора си на растения и да проверят дали веществата в тях водят до измеримо подобрение на здравето.

Ако това бъде потвърдено, слоновете от планината Елгон може да се окажат не само забележителни „миньори“ на минерали, но и животни със сложно познание за лечебните ресурси в собствената им среда.