Скопие с първа реакция за останките на Самуил

Правителството на Северна Македония излезе с първа позиция за договореното между България и Гърция предаване на останките, приписвани на цар Самуил.

Кабинетът в Скопие подчертава, че става дума за двустранно споразумение между две суверенни държави, но поставя случая и в контекста на защитата на македонската идентичност и историческо наследство.

Отделни македонски историци реагираха значително по-остро, докато други държавни институции засега не са публикували самостоятелни официални позиции.

Реакцията на правителството идва след въпроси на македонския вестник „Слободен печат“ дали Скопие е знаело за продължилите години разговори между София и Атина и дали Северна Македония е предприемала действия във връзка с останките.

От кабинета на премиера Християн Мицкоски отговарят, че договореността между България и Гърция е споразумение между две суверенни държави.

Правителството обаче добавя, че случаят показва значението на защитата на македонската идентичност, език и историческо наследство. Така Скопие не оспорва правото на София и Атина да сключат споразумението, но поставя неговото символно значение в по-широкия исторически спор в региона.

Позицията на правителството, публикувана от „Слободен печат“

Президентството, МВнР и културното министерство мълчат

Проверката на публично достъпната информация към 30 септември 2026 г. не установи отделни официални позиции по конкретния случай от президентството на Северна Македония, Министерството на външните работи и външната търговия или Министерството на културата и туризма.

Ден по-рано македонският портал MKD също отбеляза, че към момента на публикуването му няма публична позиция от правителството, външното или културното министерство. Междувременно правителството вече е отговорило на въпросите на „Слободен печат“, което означава, че вече не е точно да се говори за пълно институционално мълчание.

Не е открита и информация Скопие да е изпращало протестна нота до Атина или София, да е предявявало официално искане за останките или да е настоявало да участва в договореността между България и Гърция. Това е съществено разграничение между политическите и академичните реакции в Северна Македония и официалните дипломатически действия.

Историческата комисия се въздържа от обща реакция

Темата е особено чувствителна и за Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Северна Македония.

Председателят на македонския екип в комисията проф. Ванчо Георгиев е отказал да коментира пред Канал 5 както предаването на останките, така и определянето на Самуил като „български цар“ от българския премиер Румен Радев. Бившият съпредседател Драги Георгиев не е бил открит за коментар.

Друг член на комисията – историкът Митко Панов – обаче изразява собствена позиция. Пред телевизия „Сител“ той настоява пренасянето на останките да бъде разглеждано като съвременен политически акт и да не се използва като доказателство при определянето на историческия характер на държавата на Самуил.

Това е индивидуална академична позиция, а не официално становище на съвместната комисия.

Самата комисия вече има договорена формулировка за средновековния владетел. В публикуваните през 2022 г. препоръки е записано, че „цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център на територията на днешна Република Северна Македония“. Самуил и съдбата му са определени и като символ на споделената история между двете съвременни държави.

По-остри реакции от историци в Скопие

Значително по-критична позиция изразява историкът Стойко Стойков, който поставя под въпрос както политическото значение на предаването, така и сигурността на самата идентификация на останките.

Пред македонски медии той твърди, че няма достатъчно научни доказателства костите категорично да бъдат идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил. Стойков определя договореността между София и Атина като политически натоварена. Това представлява негова оценка и не е позиция на правителството на Северна Македония.

Именно идентификацията остава един от важните научни въпроси около случая. Останките са открити от гръцкия археолог Николаос Муцопулос при проучването на базиликата „Свети Ахил“ в Малкото Преспанско езеро и са приписани от него на Самуил въз основа на археологическия контекст и антропологични характеристики.

Затова прецизната формулировка е „останките, идентифицирани или приписвани на цар Самуил“, докато не бъде представено допълнително научно изследване, което да даде по-категорична идентификация.

Атина и София вече подписаха споразумението

На този фон договореността между България и Гърция вече е официален факт.

На 29 септември министрите на културата на България и Гърция подписаха меморандум за взаимно предоставяне за съхранение на културни ценности. Гръцкото правителство официално съобщи, че споразумението предвижда прехвърлянето на останките на цар Самуил в България, а българската страна предоставя на Гърция 48 църковни реликви, произхождащи от гръцки манастири и църковни институции.

Официалното съобщение на гръцкото правителство

Церемонията по предаването е насрочена за 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на българския премиер Румен Радев и гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис. След това останките трябва да бъдат транспортирани до София и положени в специален саркофаг в базиликата „Света София“.

Засега няма дипломатически спор

Публичните реакции в Скопие очертават две различни линии.

На държавно ниво правителството приема, че става дума за двустранна договореност между България и Гърция, като едновременно подчертава необходимостта Северна Македония да защитава собствената си идентичност и историческо наследство. Към 30 септември няма публично установена протестна нота, официално искане за останките или отделна позиция на президентството и външното министерство.

На академично и обществено ниво реакциите са по-критични – оспорва се категоричността на идентификацията на останките и се поставя въпросът как церемонията в София ще бъде използвана в историческия спор.

Така предстоящото предаване на 3 октомври засега не е прераснало в официален дипломатически конфликт между Скопие, София и Атина, но вече възобнови един от най-чувствителните спорове за средновековното наследство на Балканите.