Цар Самуил се завръща в България на 3 октомври

Едно от най-дълго очакваните събития, свързани със средновековната българска история, ще се състои в събота, 3 октомври.

Гърция официално ще предаде на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, след повече от шест десетилетия български усилия за тяхното връщане.

Церемонията ще започне в Солун, а по-късно същия ден останките ще бъдат посрещнати тържествено в София и положени в специален саркофаг в църквата „Света София“.

Съботният ден ще започне в Музея на византийската култура в Солун, където през последните години се съхраняват останките. Именно там ще бъдат подписани протоколите по изпълнението на постигнатото между България и Гърция споразумение. На церемонията ще присъстват министър-председателят на България Румен Радев и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.

Точният час на церемонията в Солун засега не е обявен в официалните съобщения, които проверихме. Българското правителство посочва единствено, че тя ще бъде сутринта на 3 октомври. Затова конкретен час за събитието в Гърция не следва да се посочва, докато не бъде публикувана окончателната протоколна програма.

Предаването е част от меморандум за разбирателство, подписан на 29 септември от българския министър на културата Евтим Милошев и гръцкия му колега Лина Мендони. Документът урежда взаимното предоставяне за съхранение на културни ценности с историческо значение за двете страни.

Гърция ще предаде не само останките, идентифицирани като тези на Самуил. Официалното съобщение на гръцкото правителство уточнява, че България ще получи и останалия антропологичен материал, открит в общо четирите саркофага в базиликата „Свети Ахил“. Българското правителство посочва, че останките от други два саркофага се свързват с цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство.

След приключването на церемонията в Солун останките ще бъдат транспортирани до България с военнотранспортен самолет C-27J „Спартан“. Това е потвърдено от българското правителство и отразено от БНР и други национални медии.

Основната публична церемония в България започва в 12:30 часа на 3 октомври на площад „Княз Александър I“ („Батенберг“) пред бившия Княжески дворец в София. Премиерът Румен Радев отправи публична покана към гражданите да присъстват на посрещането.

Официалната информация на Министерския съвет

След церемонията пред двореца е предвидено шествие през центъра на София до древната църква „Света София“. Там останките на владетеля ще бъдат положени в специално изработен саркофаг.

Това означава, че гражданите, които искат да присъстват, трябва да се ориентират към площад „Княз Александър I“ преди 12:30 часа в събота. След официалното посрещане ще могат да се включат в шествието към „Света София“. Към вечерта на 30 септември няма публикуван от властите подробен маршрут с всички улици, през които ще премине шествието.

МВР вече потвърди, че предприема специални мерки за охрана на събитието. Вътрешният министър Иван Демерджиев съобщи, че при премиера е проведена работна среща на институциите, които участват в подготовката на церемонията. Полицията ще отговаря за сигурността и обществения ред по време на посрещането и шествието.

МВР за организацията и сигурността на церемонията

Към 30 септември Столичната община и МВР не са публикували окончателна подробна схема на временните ограничения на движението, свързани с церемонията. Очаква се около площад „Княз Александър I“, маршрута на шествието и района на храм „Света София“ да има засилено полицейско присъствие, но конкретни затворени улици не трябва да се посочват преди официалното им обявяване.

Събитието ще привлече хора и извън София. Община Петрич например вече обяви организиран транспорт за желаещите да присъстват. Автобусът от Петрич ще тръгне в 8:30 часа в събота от сградата на общинската администрация.

Историята зад съботната церемония започва преди повече от шест десетилетия. При археологически проучвания на базиликата „Свети Ахил“ на остров в Малкото Преспанско езеро гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива четири монументални погребения. Един от скелетите впоследствие е идентифициран от него като принадлежащ на цар Самуил.

Самуил управлява в края на X и началото на XI век и умира през 1014 г. Откритите останки са свързани с него чрез археологическия контекст и антропологични данни. В журналистически и научен текст обаче най-прецизно е да се използва формулировката „останки, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил“, тъй като самоличността не е установена чрез съвременна генетична идентификация.

Особено важен детайл е, че в събота останките няма да бъдат взети от остров Свети Ахил, както се твърди в част от публикациите. Те се съхраняват от години в Музея на византийската култура в Солун и именно оттам ще бъдат официално предадени на България. Това е изрично посочено от гръцкото правителство.

Срещу предаването България предоставя на Гърция 48 църковни реликви и исторически ценности, които според гръцкото правителство произхождат от манастира „Панагия Икосифиниса“, манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Сяр и Светата митрополия на Сяр и Нигрита. Гръцката страна посочва, че предметите са били пренесени в София през 1917 г., по време на Първата световна война, и досега са били съхранявани или експонирани в Националния исторически музей на България.

Тук има важно юридическо уточнение. Официалното гръцко съобщение определя механизма като взаимно „депозиране“/предоставяне на ценностите, а не просто като търговска „размяна“. Затова формулировката „България размени 48 реликви срещу костите на Самуил“ е прекалено опростена и може да създаде погрешно впечатление за характера на споразумението.

Предадените от България 48 ценности няма веднага да бъдат разпределени по манастирите. Гръцкото правителство съобщава, че те ще бъдат изложени в Музея на византийската култура в Солун до 5 ноември 2026 г. След това ще бъдат предадени съобразно произхода им на двата манастира и митрополията на Сяр и Нигрита.

Споразумението не приключва всички културни въпроси между двете държави. България и Гърция са се договорили преговорите да продължат за идентифициране и включване в бъдещо споразумение на други исторически предмети от взаимен интерес, които не са обхванати от сегашния меморандум.

Съботната церемония идва след приблизително шест десетилетия опити на българската държава да получи останките. Българското правителство проследява тези усилия до откриването им през 60-те години на XX век. Споразумението от 29 септември 2026 г. за първи път създава конкретния междудържавен механизъм за тяхното предаване.

Връщането предизвика реакции и в Република Северна Македония, където наследството на Самуил остава част от историческите спорове със София. Правителството в Скопие заяви пред местни медии, че става дума за споразумение между две суверенни държави. Отделни историци в Северна Македония оспориха както политическото значение на церемонията, така и категоричността, с която останките се идентифицират със Самуил.

Междувременно председателят на ВМРО Красимир Каракачанов отправи покана до премиера на Северна Македония Християн Мицкоски да присъства на церемонията в София. Към 30 септември няма официално потвърждение, че Мицкоски ще участва.

Това ще бъде кулминацията на процес, започнал с археологическото откритие преди повече от половин век и приключващ с междудържавно споразумение между София и Атина. За гражданите най-важните практически ориентири засега са 3 октомври, 12:30 часа, площад „Княз Александър I“ в София, откъдето ще започне публичната част на церемонията и последващото шествие към „Света София“.