Централен пункт в дебатите стана въвеждането на нови сканиращи машини, които да броят гласовете автоматично. Въпреки че МС е задължен да осигури закупуването им, липсата на техническа спецификация и краткото време до изборите предизвикаха скептицизъм.

От БСП предложиха внедряването на скенерите да се отложи за 2027 г., а Бранимир Балачев от ГЕРБ обяви, че на практика „хартията е победила машината“ и класическото машинно гласуване отпада. От ИТН поясниха, че ако ЦИК не успее да осигури устройствата, вотът ще се проведе по стария ред.

Напрежение възникна и заради обвинения на лидера на ПП Асен Василев към държавното дружество Информационно обслужване. Той обяви, че компанията е участвала в конфигурирането на машините, което бе остро опровергано като манипулация.

От дружеството припомниха, че техническата поддръжка и софтуерът са ангажимент на частната фирма Сиела Норма и техния партньор Смартматик, докато Информационно обслужване отговаря единствено за компютърната обработка и агрегирането на данните в РИК и ЦИК.

Сериозни промени бяха приети и по отношение на гласуването зад граница. По предложение на Възраждане броят на секциите извън дипломатическите представителства в държави извън ЕС се ограничава до максимум 20. Това предизвика остри протести от страна на АПС, а зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов предупреди, че това ще направи провеждането на нормални избори във Великобритания практически невъзможно.

Сред останалите новости е предложението на ИТН за изчистване на „мъртвите души“ от избирателните списъци чрез използване на данни от последното преброяване на НСИ. Същевременно за пореден път бе отложено създаването на изборен район Чужбина, а мнозинството премахна изискването ЦИК да публикува отделно резултатите от машинния и хартиения вот на сайта си, разчитайки изцяло на бъдещите скенери.