Ново проучване, представено тази седмица на конференцията на Society for Experimental Biology в Антверпен, разкрива интригуващи открития относно синята акула (Prionace glauca). Изследователите са открили уникални наноструктури в кожата на акулата, които предполагат способността ѝ да променя цвета си подобно на хамелеон, съобщи „Индепендънт“.

Какво определя синия цвят?

Тайната на характерното оцветяване на синята акула се крие в пулпните кухини на нейните дермални дентикли – миниатюрни люспи, които укрепват кожата. „Синият цвят е един от най-редките в животинското царство, а животните са развили разнообразни уникални стратегии чрез еволюцията, за да го създадат, което прави тези процеси изключително интересни“, обясни Виктория Камска, изследователка, участвала в проучването.

В тези пулпни кухини, кристали на молекулата гуанин действат като сини отражатели. В допълнение, клетъчни компоненти, съдържащи пигмента меланин, абсорбират други дължини на вълната, за да създадат характерния за акулата цвят. „Тези компоненти са разположени в отделни клетки, наподобяващи торбички, пълни с огледала, и торбички с черни абсорбатори, но държани в тясна връзка, за да работят заедно“, поясни д-р Камска. Меланинът си взаимодейства с кристалите на гуанина с определена дебелина и разстояние помежду им, за да засили наситеността на цвета на кожата.

Механизъм за промяна на цвета

„Когато комбинираш тези материали, създаваш и мощна способност да се произвежда и променя цветът“, допълни друг изследовател, Мейсън Дийн. „Най-любопитното е, че можем да наблюдаваме миниатюрни промени в клетките, съдържащи кристалите, и да видим и моделираме как те влияят върху цвета на целия организъм.“

Изследването е станало възможно благодарение на усъвършенствани техники за образна диагностика, чрез които са били характеризирани формата, функцията и архитектурата на тези малки структури, произвеждащи цвят. „Започнахме да изследваме цвета на ниво организъм – в мащаб на метри и сантиметри, но структурният цвят се постига в нанометров мащаб, затова трябваше да използваме различни подходи“, поясни д-р Дийн.

След това учените са използвали компютърни симулации, за да потвърдят кои структурни параметри на тези дребни кожни структури са отговорни за наблюдавания вид. Те показали, че този механизъм за промяна на цвета може да бъде задвижван и от фактори на околната среда, които влияят върху разстоянието между кристалите на гуанина. „По този начин, много фините изменения, предизвикани дори от нещо толкова просто като промени във влажността или водното налягане, могат да променят цвета на тялото, което на свой ред влияе върху начина, по който животното се прикрива“, обясни д-р Дийн.

Например, когато акулата плува по-дълбоко, по-голямото налягане върху кожата ѝ кара кристалите на гуанина да се сближат и така потъмняват цвета ѝ, за да се адаптира по-добре към обкръжението.

Механизмът, по който функционират тези миниатюрни структури, също може да променя цвета на кожата на акулата. „Подобен многофункционален структуриран дизайн – морска повърхност, която съчетава характеристики за висока хидродинамика и оптика за прикриване – доколкото ни е известно, досега не е наблюдаван“, допълни д-р Дийн.