Швеция, известна с хуманния си подход към наказателното правосъдие, изоставя традиционната си политика на рехабилитация в полза на по-строги мерки, наподобяващи американския модел на масово лишаване от свобода, според експерти. Тази промяна идва на фона на нарастващото затворническо население и вълната от насилие, свързано с бандитска престъпност. За да се справи с недостига на места в затворите, страната планира да наеме до 600 килии в Естония, като споразумението между Стокхолм и Талин е подписано през юни 2025 г.

Пренаселеност и криза в затворите

Шведската затворническа служба, Kriminalvården, предупреждава за „кризисна ситуация“ поради пренаселеност в затворите. Според доклад на службата, броят на затворниците може да нарасне от 7800 през 2025 г. до 41 000 до 2034 г., ако се приложат по-строги наказателни политики, подкрепяни от крайнодесните Шведски демократи. Този ръст се дължи на новите мерки на дясноцентристкото правителство, което се бори с безпрецедентно насилие от банди.

Началникът на затворническата служба, Йоаким Ригамар, подчерта, че системата не е подготвена за такъв брой осъдени. Особено тревожен е нарастващият брой младежи, осъждани на дълги присъди. Деца на 15 години вече получават присъди от 10 или повече години, а правителството обмисля намаляване на възрастта за наказателна отговорност от 15 на 14 години за тежки престъпления, с подкрепа от опозиционните социалдемократи.

Споразумение с Естония

Министърът на правосъдието Гунар Стрьомер определи споразумението с Естония като „важна стъпка“ за облекчаване на натиска върху шведските затвори. Планът предвижда изпращане на затворници на 300 мили през Балтийско море, но споразумението все още очаква одобрение от парламентите на двете страни и ще влезе в сила не по-рано от лятото на 2026 г. Въпреки това, експерти като Емели Льонквист от Стокхолмския университет смятат, че 600 килии са „капка в морето“ спрямо прогнозирания ръст на затворниците.

Отказ от рехабилитация

Швеция, която дълго време се гордееше с фокуса си върху реинтеграция и рехабилитация, сега се ориентира към по-наказателен подход. Льонквист отбелязва, че страната следва модела на масово лишаване от свобода, подобно на САЩ, което според нея е доказано неефективно и може да влоши ситуацията. Тя критикува липсата на обществен дебат по темата и обвинява правителството и социалдемократите, че се „подмазват“ на крайната десница.

Оле Юнасон, пастор от Стокхолм, работещ с млади правонарушители, подчертава, че много от тези деца са жертви на обстоятелствата, използвани от банди като „предмети за еднократна употреба“. Той призовава за фокус върху рехабилитация, вместо на сурови наказания, които „тъпчат най-слабото звено“ в обществото.

Реакция на правителството

Министерството на правосъдието отрича, че се отдалечава от рехабилитацията, като подчертава усилията си за превенция на престъпността. Все пак, новите мерки, включително въвеждането на младежки затвори през 2026 г., показват ясен завой към по-строга наказателна политика.

Тази трансформация в шведската затворническа система поражда опасения, че страната може да загуби своята хуманна идентичност в борбата с престъпността, докато се опитва да балансира между сигурност и социална справедливост.