Турция се утвърждава като една от най-враждебните държави в Европа за независимата журналистика, сочи нов доклад на Съвета на Европа. Документът, цитиран от Стокхолмския център за свобода, подчертава критично влошаване на медийния плурализъм през 2025 г. Страната е сред лидерите по брой задържани представители на пресата, като към момента в затвора са най-малко 24 журналисти.

Данните на платформата за безопасност на журналистите разкриват масиран правен натиск, физически нападения и системна цензура. Според анализаторите президентът Реджеп Тайип Ердоган е засилил опитите за заглушаване на критичните гласове в контекста на по-широки репресии срещу опозицията. Процесите ескалираха след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу през март 2025 г. по обвинения в корупция, които критиците определят като политически мотивирани.

Отразяването на последвалите протести доведе до нови сблъсъци с властта. На 23 март 2025 г. най-малко 11 журналисти бяха задържани, а 12 бяха нападнати от органите на реда. Регулаторът RTÜK наложи тежки рестрикции, забранявайки излъчването на кадри от недоволството. Само за първата половина на годината органът е наложил глоби за близо 100 милиона турски лири (около 2,2 милиона долара), включително спиране на ефира на медии като Sözcü TV и Tele1 TV.

Докладът документира и трагични инциденти, сред които смъртоносното нападение срещу екологичния журналист Хакан Тосун. Редица други журналисти, сред които Айшемден Акън, Алиджан Улудаг и Мурат Агирел, са били обект на смъртни заплахи. В ареста над 100 дни остава Фуркан Карабай, а известният водещ Фатих Алтайлъ също бе лишен от свобода заради свои коментари.

Натискът засяга и международната общност. Шведският журналист Йоакин Медин бе задържан за месец по обвинения в тероризъм, а кореспондентът на BBC Марк Лоувън бе депортиран като „заплаха за обществения ред“. Под ударите на закона попаднаха дори петима служители на сатиричното списание LeMan заради публикувана карикатура.

Институционалният контрол се засилва и чрез назначаването на държавни надзорници в независими медии, какъвто е случаят с TELE1 след ареста на главния редактор Мердан Янардаг. Изследването Media Pluralism Monitor 2025 поставя Турция на трето място по риск от политическа намеса в обществените медии. От 2018 г. насам държавната телевизия TRT е под прекия контрол на президентската институция, което практически ликвидира нейната редакционна независимост.