Русия нареди германското генерално консулство в Санкт Петербург да прекрати работа до 18 септември, а целият му персонал да напусне страната до същата дата. Решението е ответна мярка срещу действията на Берлин и бележи ново рязко влошаване на отношенията между Русия и Германия.

Руското външно министерство обяви на 7 септември, че оттегля съгласието си за дейността на Генералното консулство на Федерална република Германия в Санкт Петербург. Дипломатическата мисия трябва да прекрати дейността си не по-късно от 18 септември 2026 г.

Москва потвърди и прекратяването на дейността на германските културни центрове „Гьоте“ в Русия. На служителите им е наредено да напуснат страната най-късно до 13 септември.

Руското външно министерство определи решенията като пряк отговор на предприетите от Германия мерки срещу руското дипломатическо и културно присъствие. Москва обвини германските власти, че са предизвикали нов кръг на ескалация в двустранните отношения и заяви, че Берлин носи отговорност за последствията.

Германия обяви по-рано закриването на руското генерално консулство в Бон. Решението влиза в сила също на 18 септември, като служителите на консулството трябва да напуснат страната. Берлин предприе действия и срещу Руския дом в германската столица, включително прекратяване на споразумението, регулиращо дейността му като културен институт, и извеждане на изпратените от Русия служители.

Новата дипломатическа конфронтация последва обвинението на германското правителство, че Русия стои зад опита за атака срещу летище Лайпциг/Хале на 4 август.

Германските власти съобщиха, че край писта на летището е била открита безпилотна машина с експлозиви в близост до украински товарен самолет. Взривното устройство е било обезвредено и не се е стигнало до експлозия. Лайпциг/Хале е един от най-големите европейски товарни авиационни центрове и има значение за логистичната подкрепа за Украйна.

На 1 септември германското правителство официално заяви, че след оценка на събраната информация е стигнало до заключението, че Русия носи отговорност за операцията. Берлин определи случая като хибридна атака и обяви ответните дипломатически мерки.

Европейският съюз също реагира остро. Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас заяви, че опитът за нападение носи всички белези на „държавно спонсориран тероризъм“. Брюксел започна обсъждане на допълнителни мерки срещу Москва.

Русия категорично отхвърля германските обвинения. Москва определя твърденията за нейно участие в инцидента в Лайпциг като неоснователни и обвинява германското правителство, че използва случая като претекст за нови действия срещу Русия.

Случаят допълнително задълбочава кризата в руско-германските отношения, които се влошиха рязко след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Германия се превърна в един от основните европейски политически, финансови и военни поддръжници на Киев.

Паралелно с дипломатическия конфликт германските власти разследват поредица от предполагаеми саботажи и опити за атаки срещу критична инфраструктура. Европейските правителства през последните години многократно обвиняват Москва в провеждане на хибридни операции, включващи саботаж, кибератаки, шпионаж и дезинформация. Русия отхвърля обвиненията.

Закриването на консулствата в Санкт Петербург и Бон оставя дипломатическите отношения между двете държави на още по-ниско равнище и ограничава консулските услуги за гражданите им. След руската мярка германското дипломатическо представителство в Русия ще бъде концентрирано основно в посолството в Москва.