На 8 септември Православната църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица, известно в народната традиция като Малка Богородица. Това е денят, в който се чества рождението на Христовата майка, а празникът е особено значим за жените, които отправят молитви за помощ и закрила от Богородица в трудни моменти или тежка работа.

Според българските обичаи, Малка Богородица се свързва с редица народни събори и празненства из цяла България. Стопанката на дома традиционно приготвя празнична пита, а се смята за лоша поличба, ако на този ден жените шият или тъкат, тъй като се вярва, че това може да донесе болести на децата.

Легендата разказва, че праведните Йоаким и Ана дълго време били бездетни и тъжали, смятайки се за недостойни. Йоаким се оттеглил в пустинята, за да се моли и пости в продължение на 40 дни, докато Ана продължавала с молбите си към Бога. Нейната молитва била чута, и ангел Господен й възвестил, че ще роди дъщеря, която ще донесе спасение на света – Пресвета Богородица.

Щастливата вест стигнала и до Йоаким, който се върнал при жена си. Двамата заедно благодарили на Бога и принесли жертва в Йерусалимския храм. Техният разказ е символ на надеждата и божествената милост, и до днес остава в сърцето на православната традиция.