Хазартната зависимост в България придобива мащабите на епидемия, обхващайки все по-широки и неочаквани социални слоеве. В интервю за БГНЕС Пламен Йотински, бивш зависим и директор на Център за лечение на зависимости, алармира, че държавата проявява поведение на хазартно зависим субект, абдикирайки от отговорност пред масираната реклама и лесния достъп до залози.

Провал на държавния контрол

Според Йотински съществуващият Регистър на уязвимите лица към НАП е неефективен в условията на масов онлайн хазарт. Въпреки официалните забрани за достъп до казина, зависимите лица биват системно таргетирани от служители на игрални зали или се насочват към чуждестранни сайтове за залози.

Основни критични точки в настоящата ситуация:

  • Агресивна реклама: Преименуването на хазартните реклами в „продуктово позициониране“ позволява безконтролното им присъствие в медиите.

  • Липса на проверки: В игралните зали често липсва полицейски контрол, което улеснява употребата на наркотици на място.

  • Нов профил на зависимите: Докато преди десетилетия хазартът е бил патент на криминалния контингент, днес потърпевши са млади лекари, студентки и възрастни хора, обременени с множество бързи кредити.

Механизмът на зависимостта

Йотински определя зависимостта като неизлечимо заболяване на личността, сравнимо с придобития диабет. Тя преминава през активна и пасивна фаза (ремисия), като дори един единствен залог може светкавично да върне пациента в начално състояние.

Експертът предупреждава семействата на зависимите да не извършват плащане на чужди дългове, тъй като това само подхранва порочния кръг. Процесът на възстановяване е невъзможен без активното участие на самия болен. Според него решението се крие в пълната забрана на хазартната реклама и пренасочване на общественото внимание към духовните ценности за сметка на материалните стимули.