Близо една четвърт от българите (24%) са ползвали услугите на компании за бързи кредити поне веднъж в живота си. Това показва вторият годишен доклад на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), изготвен съвместно с изследователски център "Тренд". Данните сочат, че небанковите финансови услуги се превръщат в трайна част от ежедневието на потребителите, като 84% от тях са теглили до три заема.
Пазарът на микрокредитиране в страната се доминира от суми в диапазона между 500 и 2000 лв., които съставляват три четвърти от всички договори. Профилът на потребителите е разнообразен и опровергава схващането, че услугите се ползват само от социално уязвими групи. Основната мотивация за теглене на заем са ремонтни дейности и покупка на техника, като се наблюдава и ръст при разходите за здравни нужди.
Докладът обаче алармира за ниска финансова култура и рисково поведение при подписване на документи. Едва 30% от клиентите проверяват дали избраната компания е вписана в официалния регистър на БНБ. Над половината от анкетираните признават, че не са запознати с потенциалните опасности от нерегламентирани кредитори, което ги прави пряка мишена за злоупотреби.
Сериозен проблем остава и детайлното запознаване с условията по кредита. Данните показват, че 44% от потребителите четат само най-важните клаузи, а всеки десети признава, че е подписал договора си, без да го чете изобщо. Въпреки това 91% от анкетираните твърдят, че представител на кредитната институция им е разяснил условията преди финализиране на сделката.
Позитивна тенденция е, че мнозинството от потребителите не влизат в "дългова спирала". На 74% от хората никога не им се е налагало да взимат нов заем, за да покрият стари задължения. Това показва, че за голяма част от българите бързите кредити са инструмент за справяне с текущи нужди или планирани покупки, а не крайна мярка за оцеляване.
Все още няма коментари. Бъдете първи!