Едно завладяващо ново проучване разтърсва разбирането ни за земните океани. То разкрива, че преди около 15 милиона години се е случило нещо забележително под повърхността на планетата: Земята е „погълнала“ милиарди тонове вода, което е довело до спадане на морското равнище с изумителните 30 метра.

Това откритие, публикувано през февруари 2025 г. на портала на AGU от изследователи, изучаващи геоложките сили, които оформят нашите океани, оспорва конвенционалното схващане, че морското равнище се влияе само от изменението на климата. Вместо това, то подчертава мощната роля на тектоничните промени и динамиката на океанското дъно. Нека разгледаме по-подробно това изключително събитие и какво ни казва то за естествените процеси на планетата.

Геоложкото събитие, което промени океаните

Когато мислим за морското равнище, повечето от нас са склонни да го свързват с изменението на климата, топенето на ледници и глобалното затопляне. Но това ново изследване предполага, че тектоничната активност също играе значителна роля в оформянето на океаните. Между 15 и 6 милиона години преди новата ера океанската кора на Земята е претърпяла драматичен срив. Океанското дъно, което постоянно се създава и унищожава от тектониката на плочите, е започнало да потъва по-дълбоко в земната мантия.

Тази промяна, която е забавила производството на океанска кора с около 35%, е довела до образуването на по-дълбоки океански басейни. В резултат на това количеството вода, което тези басейни са могли да поемат, е намаляло, а морското равнище е спаднало с между 26 и 32 метра. Събитието е било толкова значимо, че е оставило траен отпечатък върху хидрологичния баланс на планетата. Това, което е наистина забележително, е, че това геоложко събитие се е случило дълго преди предизвиканото от човека изменение на климата, с което се борим сега, показвайки, че океаните на Земята винаги са били в постоянно движение.

Ролята на тектониката на плочите в промените на морското равнище

Процесът, който е предизвикал този спад в морското равнище, не е толкова прост, колкото просто „океанът потъна“. Океанската кора на Земята постоянно се образува в средноокеанските хребети, където тектоничните плочи се раздалечават и магмата се издига, за да създаде нова кора. С течение на времето по-старата кора се изтласква надолу в зоните на субдукция, където се топи обратно в мантията. Обикновено този цикъл на създаване и унищожаване поддържа океанската кора на сравнително равномерно ниво. Но когато този процес се е забавил драстично, той е имал пряк ефект върху дълбочината на океанските басейни.

Проучването подчертава как промяната в скоростта на разширяване на морското дъно пряко е повлияла на формата и обема на океана. Тъй като производството на нова океанска кора е намаляло, морското дъно е станало по-малко издигнато и океаните са имали по-малко място да задържат вода. Тази промяна не е засегнала само океанското дъно – тя е довела и до забележимо намаляване на общия обем на морската вода в океаните, допринасяйки за значителен спад на глобалното морско равнище. Това е завладяващ пример за това как тектоничните сили, които действат в мащаб, много по-дълъг от човешката история, могат да имат голямо въздействие върху земните океани.

Как тектониката е повлияла на климата

Сривът на океанската кора е имал и неочаквана последица върху глобалния климат. Тъй като разширяването на морското дъно се е забавило, земната мантия е отделяла по-малко топлина в океана, което е довело до забележимо намаляване на вулканичната активност. Вулканичните изригвания, особено подводните, отделят големи количества въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, допринасяйки за парниковия ефект на планетата.

С по-малко изригвания, по-малко CO2 е било освободено в атмосферата, което е помогнало за охлаждането на Земята. Това охлаждане от своя страна е допринесло за разширяването на ледените покривки и ледниците, задържайки повече вода на сушата и допълнително понижавайки морското равнище. По същество това забавяне на тектоничната активност е действало като естествен противовес на затоплящия ефект на вулканичните емисии, давайки на планетата кратък период на охлаждане. Това е още един пример за това колко взаимосвързани са геоложките и климатичните системи на Земята и как промените в една могат да имат каскаден ефект по цялата планета.