Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг представи миналата седмица новите умни очила Ray-Ban с вграден дисплей, които позволяват на потребителите да гледат видеа, да превъртат Instagram и да отговарят на съобщения чрез дискретни жестове, контролирани от специална гривна.

Макар и технологично впечатляващо, това устройство отново повдига въпроси за влиянието на социалните медии върху обществото. Според коментар на Wall Street Journal, новите технологии все повече изолират хората, докато трагични случаи като убийството на Чарли Кърк – приписвано на млад мъж, пристрастен към игри и социални мрежи – изострят тревогите за разрушителните ефекти от дигиталната среда.

Явлението е най-видимо сред поколение Z. Популярният в TikTok мем „Gen Z Stare“ символизира затрудненията на младите в социалната комуникация, често приписвани на прекомерното време пред екрана. Психолозите предупреждават, че пандемийните локдауни са допълнително влошили тези проблеми.

Редица проучвания подкрепят тези тревоги. Изследвания свързват увеличеното време онлайн с по-високи нива на тревожност, депресия и агресия. Китайски учени дори установяват намаляване на обема на мозъка при хора, които прекомерно използват смартфони – факт, който вероятно стои зад строгите ограничения на китайското правителство върху времето, което децата могат да прекарват в игри и социални мрежи.

В същото време спадът в четенето и спорта засилва негативните тенденции. Данни от Cambridge показват, че тийнейджърите, които четат за удоволствие, имат по-добро психично здраве и по-развити мозъчни функции. Спортът пък предлага здравословен начин за изразяване на енергия и изграждане на социални умения – за разлика от виртуалния свят, който често води до изолация и зависимост.

Експертите настояват, че решението не е само в държавни регулации, а в културна промяна. Родителите и възрастните трябва да бъдат пример за разумно използване на технологиите, за да се противодейства на усещането у младите, че непрекъснатото онлайн присъствие е нормално и приемливо.

Социалните мрежи и видеоигрите са „бърза храна“ за мозъка, а истинската храна остава в четенето, спорта и живото общуване.