Ново изследване предлага обяснение за пренасянето на Олтарния камък до Стоунхендж, според което в пътуването му са участвали както ледници, така и хора. Камъкът тежи около 6,6 тона и вероятно е изминал значителна част от пътя си от североизточна Шотландия с помощта на ледниково движение.

Изследването е публикувано в Journal of Quaternary Science. Учените са комбинирали анализ на произхода на пясъчника с компютърно моделиране на движението на ледниците, за да проследят възможните маршрути.

Геолозите са установили, че Олтарният камък произхожда от пясъчници, образувани от седименти на древното езеро Оркади в днешна североизточна Шотландия. Според разработения в продължение на пет години модел ледена маса в края на последната ледникова епоха е могла да пренесе камъка на юг.

Така около 12 000 години назад камъкът вероятно е достигнал Догър Банк – възвишение в тогавашния Догърланд, което днес се намира под Северно море, на около 100 км от североизточното крайбрежие на Англия.

Ледниковото движение обаче не обяснява целия маршрут. От Догър Банк до равнината Солсбъри остават още около 400 км.

Именно тук според учените се намесват хората. Догърланд някога е представлявал сухоземен мост между Европа и Великобритания. С покачването на морското равнище територията постепенно се е превърнала в остров, преди да изчезне напълно под водата преди около 8000 години.

Глациологът Реми Венес от университета „Шефилд Халъм“ предполага, че неолитни хора може да са преместили камъка от източното крайбрежие на Англия, преди Догърланд да бъде погълнат от морето. След това той вероятно е бил пренесен от хората до равнината Солсбъри.

Олтарният камък е дълъг около 4 метра и се смята, че е пристигнал в Стоунхендж около 2000 години преди по-големите камъни, образуващи арките на паметника.

Авторите подчертават, че теорията не доказва окончателно начина, по който камъкът е бил преместен. Според тях обаче ледникът може да е осигурил първия етап от пътуването, докато неолитните хора са поели останалата част от маршрута до Стоунхендж.