Мащабно проучване на Клиниката по кардиология в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ установи, че високите нощни температури са по-опасни за сърдечното здраве от дневните жеги. Анализът, обхващащ над 7400 случая на остър коронарен синдром за последното десетилетие, показва, че минимални нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти. Този ефект е значително по-изразен от влиянието на високите дневни температури, а рискът остава повишен до седем дни след екстремни метеорологични условия.

Основни открития от проучването

Изследването разкрива, че липсата на нощно охлаждане е критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве. Рискът от инфаркт нараства с 33% при студ и достига пик от 88% на третия ден при жега. Неочаквано, младите хора под 55 години са най-уязвими при горещини (+37%), докато възрастните над 75 години са най-застрашени при екстремен студ.

Градският топлинен остров – скрит риск

Феноменът градски топлинен остров (Urban Heat Island) обяснява защо градове като София са по-горещи от околните райони, особено през нощта. Температурите в града могат да бъдат с 2–7°C по-високи поради:

  • Асфалт и бетон, които задържат топлина.
  • Недостатъчно зелени площи, ограничаващи естественото охлаждане.
  • Антропогенна топлина от трафик и климатици.
  • Гъстото застрояване, което задържа топлината.

В София минималните летни температури са се повишили с около 2°C за 10 години, а броят на тропичните нощи (над 20°C) нараства, увеличавайки топлинния стрес. Това води до повишен риск от инфаркти, инсулти, обезводняване, топлинен удар и сънни нарушения.

Препоръки за превенция

Д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“, призовава за промяна в здравните протоколи с фокус върху нощните температури и продължително наблюдение на рисковите групи. Препоръчва се:

  • Мониторинг на минималните температури като индикатор за климатичен стрес.
  • Подобряване на градското озеленяване за намаляване на ефекта от градския топлинен остров.
  • Информиране на населението за рисковете от топлинния стрес, особено за хора с хронични заболявания.

Защо София е уязвима?

Интензивното застрояване, ограниченото озеленяване в центъра и натовареният трафик в София засилват ефекта на градския топлинен остров. Удължаването на лятото и липсата на нощно охлаждане затрудняват възстановяването на организма, особено за хора с сърдечно-съдови заболявания.

Това изследване подчертава необходимостта от нови стратегии за превенция, които да отчитат нощните температури и дългосрочните ефекти на екстремните метеорологични условия върху здравето.