Русия е изградила държавна система за наблюдение, сплашване и наказване на свои критици извън страната, както и за оказване на натиск върху техните семейства в Русия, заяви специалният докладчик на ООН за положението с правата на човека в Руската федерация Мариана Кацарова. Новият ѝ доклад, озаглавен „Nowhere is safe“ („Никъде не е безопасно“), беше представен на 21 септември пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева.

Кацарова определя описаното явление като „транснационални репресии“ – действия, при които държавните механизми за преследване достигат хора, напуснали страната. Според нея това не са отделни и несвързани инциденти, а продължение зад граница на същата структурна система за репресии, която тя документира в Русия. Пълният доклад на специалния докладчик на ООН е публикуван на 8 септември.

Документът стъпва върху база от близо 400 документирани случая и отчита значително увеличение на преследването след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Данните, цитирани в доклада, показват 29 регистрирани случая през осемте години между 2014 и 2021 г. и 89 само за периода 2022–2024 г. Това означава приблизително осемкратно увеличение на средния годишен брой на документираните инциденти.

Според доклада между 650 000 и 900 000 души са напуснали Русия след началото на пълномащабната война. Сред емигриралите са антивоенни активисти, журналисти, правозащитници, адвокати, представители на малцинства, хора на изкуството и лица, отказващи военна служба. Именно разрастването на руската диаспора е съпроводено и с увеличаване на документираните случаи на натиск извън територията на страната.

Описаните методи варират значително – от дигитално наблюдение, заплахи и натиск върху роднини до използване на наказателни производства, искания за екстрадиция и международни механизми за издирване. В най-тежката категория Кацарова включва убийства и опити за убийства, физически нападения и предполагаеми отравяния на журналисти, активисти и други критици зад граница.

Рязко се увеличават и задочните съдебни решения срещу хора извън Русия. Според данните, използвани в доклада, броят на регистрираните задочни присъди е нараснал от четири през 2022 г. до 157 през 2025 г. Кацарова посочва, че репресивното законодателство, използвано вътре в страната срещу критиците на властта, все по-често позволява преследването да продължава и след напускането на Русия.

Докладът поставя специален акцент и върху международните полицейски механизми. Според Кацарова Русия подава повече искания за т.нар. червени бюлетини на INTERPOL от която и да е друга държава, а приблизително половината от разгледаните през 2024 г. руски искания са били определени като несъвместими с правилата на организацията. Това не означава, че всяко руско искане е политически мотивирано, но според докладчика показва необходимостта държавите внимателно да проверяват подобни случаи.

Сред примерите е чеченец, преживял изтезания, който е бил задържан в Казахстан в продължение на 18 месеца по руско искане за екстрадиция. Кацарова заявява, че при евентуалното му връщане в Русия той може да бъде изложен на риск от изтезания или смърт. Случаят е използван като пример за това как национални процедури и международни механизми могат да се превърнат в инструмент за преследване на хора, намиращи се извън Русия.

Специалният докладчик настоява за международен отговор и предлага създаването на обвързваща конвенция на ООН срещу транснационалните репресии, която да установи по-ясни задължения за приемащите държави – включително проверка на исканията за арест и екстрадиция и защита на хората, изложени на риск. Службата на ООН за правата на човека вече определя транснационалните репресии като глобален проблем, включващ наблюдение, кибертормоз, заплахи срещу семейства, злоупотреба с правни процедури, отвличания, произволно задържане и в най-тежките случаи целенасочени убийства.

Руската дипломатическа мисия в Женева не е отговорила непосредствено на искането на Reuters за коментар по новия доклад. Москва в миналото е отхвърляла обвинения за враждебни операции на чужда територия и е определяла подобни твърдения като част от западна кампания срещу Русия.

Важно е и институционалното уточнение: специалните докладчици са независими експерти, назначени от Съвета на ООН по правата на човека, и не говорят от името на ООН като организация. В случая на Кацарова заключението е недвусмислено формулирано като нейна експертна оценка – напускането на Русия, предупреждава тя, вече не означава непременно излизане извън обсега на руските репресивни механизми.