Изследователи от Еврейския университет в Йерусалим разкриха, че дори праисторическите ни братовчеди, неандерталците, са имали различни предпочитания при приготвянето на храна. Анализ на животински кости, открити в две пещери в Северен Израел, показва, че различни групи неандерталци, живели по едно и също време, са разфасовали едни и същи животни по различни начини.

„Това означава, че в рамките на цялата неандерталска популация има няколко различни групи, които имат различни начини на действие, дори за дейности, които са толкова свързани с оцеляването“, коментира Анаел Жалон от Еврейския университет в Йерусалим, която е и водещ автор на изследването. Резултатите са публикувани в списание „Frontiers in Environmental Archaeology„.

Различни подходи към месото

Джалон и нейните колеги са изследвали следи от разрези върху 249 костни фрагмента от пещерата Амуд, датиращи от преди 70 000 до 50 000 години, и 95 костни фрагмента от пещерата Кебара, датиращи от преди 60 000 до 50 000 години. Двете пещери са разположени на около 70 км една от друга и са били обитавани от неандерталци през зимните месеци. Известно е, че и двете групи са използвали подобни кремъчни инструменти.

Анализът потвърждава предишни заключения, че изгорели и фрагментирани проби са по-често срещани в пещерата Амуд и че двете групи са имали сходна диета, включваща животни като планински газели и елен лопатар. Проучването обаче предоставя и нови сведения. В пещерата Кебара са открити повече кости от по-едри животни, като например диви бикове.

Техники и културни различия

Изследователите са направили подробен анализ на следите от разрези върху 43 и 34 костни проби от пещерите Амуд и Кебара, откривайки редица разлики между двете. „Дори когато сравняваме само газелите и само дългите кости на газелите, откриваме по-голяма плътност на следи от разрези в костите от Амуд, с повече следи, които се пресичат, и по-малко следи, които са прави линии, но повече [извити]“, обяснява Джалон.

Екипът предлага няколко възможни обяснения, включително различни техники на разфасоване, участието на различен брой индивиди в процеса или разфасоване на месото в различно състояние на разлагане.

„Или е заради хранителните предпочитания, които водят до различни начини на приготвяне на месото и след това на разфасоването му, или просто заради разлики в начина, по който са се научили да разфасоват месо“, допълва Джалон.

Д-р Мат Поуп от Университетския колеж в Лондон, който не е участвал в изследването, подчертава, че проучването допълва нарастващия брой доказателства, че неандерталците са били по-сложни, отколкото често се смята.

„Не се изучават само следи от разрязване, а жестовете и движенията на самите неандерталци, които за нас са толкова показателни, колкото отпечатъците от стъпки или ръце по стените на пещерите“, казва той.

Това изследване е силно напомняне, че не е съществувала „монолитна неандерталска култура“, а по-скоро многобройни групи с вероятно доста различни начини на живот.