Дългогодишната научна парадигма, че кислородът на нашата планета се генерира единствено чрез фотосинтеза от растения и алги, е изправена пред фундаментално предизвикателство. През пролетта на 2026 г. нова мащабна експедиция, подкрепена от фондация „Нипон“, ще отплава, за да разгадае феномена, наречен „тъмен кислород“.

Това откритие датира от наблюденията на професор Андрю Суитман от Шотландската асоциация за морски науки (SAMS), който първоначално е изследвал екологичните последици от подводния добив в Тихия океан. Вместо очаквания спад на газовете, сензорите му отчели парадоксално явление: постоянно генериране на кислород в пълна тъмнина.

Източникът на този процес не е биологичен вид, а специфични геоложки формации – т.нар. полиметални нодули. Тези образувания, наподобяващи картофи, са наситени с ценни метали като манган, кобалт и никел.

Хипотезата на Андрю Суитман, подкрепена от публикация в „Дъбрийв“, предполага, че тези възли функционират като естествени електрохимични клетки. Чрез електрическо напрежение, възникващо между различните метални слоеве, минералите успяват да разцепят водните молекули ($H_2O$), отделяйки свободен кислород директно на морското дъно.

Изследователският кораб „Наутилус“ ще се насочи към специфичния регион на разлома Кларион-Клипъртън. Мисията ще разчита на високотехнологични роботизирани модули, способни да функционират под налягане, което е 400 пъти по-високо от това на морското равнище. Научният тандем, включващ геобиолога Джеф Марлоу от Бостънския университет и химика Франц Гайгер, ще наблюдава в реално време химическите промени в pH и протоните.

Освен чисто научния интерес, изследването има и критично екологично значение. Тъй като индустрията за електрически превозни средства има огромен интерес към тези минерали за производство на батерии, учените предупреждават за риск. Ако полиметалните нодули действително са „белите дробове“ на океанската бездна, тяхното масово извличане може да доведе до необратимо задушаване на непознати до момента екосистеми.