ЕП поиска действия от Радев за атаките в Черно море

Европейският парламент отправи остри критики към българското правителство за реакцията му срещу атаките по търговски кораби в Черно море.

В резолюция, приета в Страсбург с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“, евродепутатите осъждат смъртоносните нападения край бреговете на България и Румъния и настояват за по-решителни действия от София, Европейския съюз и НАТО.

В документа Европейският парламент определя Русия като отговорна за ескалацията на нападенията срещу гражданското корабоплаване в западната част на Черно море. Евродепутатите осъждат и многократните нарушения на румънското въздушно пространство.

Особено критична е оценката за реакцията на българските власти. Парламентът изразява загриженост от неясния отговор на правителството към нарастващата заплаха и определя дипломатическата реакция на София спрямо Москва като слаба.

В резолюцията се отправя пряк призив към министър-председателя Румен Радев да „съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия“.

Критиките към българското правителство присъстваха още в проекта на документа, за който Българското национално радио съобщи на 21 октомври. Сред вносителите му са седем от общо 17 български евродепутати.

Европейският парламент настоява България официално да потвърди участието си в инициативата на НАТО за противодействие на дронове най-късно до 30 октомври 2026 г. Евродепутатите изразяват съжаление за забавянето и призовават правителството да не отлага допълнително решението.

България вече е предприела стъпки за търсене на съюзническа подкрепа. На 12 октомври Министерският съвет съобщи, че страната е поискала техническа помощ от ЕС и НАТО за разследването на нападенията срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона.

Премиерът Румен Радев е изпратил писма до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Въпреки тези действия евродепутатите настояват за по-ясна дипломатическа позиция и конкретни мерки за защита на корабоплаването.

Една от най-съществените препоръки в резолюцията е ЕС да обмисли разполагането на военноморска операция в Черно море. Целта е да се засили защитата на гражданските кораби, търговските маршрути и морската инфраструктура.

Парламентът призовава и НАТО да разгледа възможността за специална инициатива за сигурността в Черно море, включително въз основа на обсъжданията около инициативата „Черноморски страж“.

Подчертава се значението на по-тясното сътрудничество между България, Румъния и Турция, особено при наблюдението на морските пространства, ранното откриване на заплахи и координацията при извънредни ситуации.

Евродепутатите изразяват признание за действията на българските и румънските морски спасителни служби, граничната полиция и екипажите на търговски кораби, участвали в оказването на помощ на пострадалите плавателни съдове.

През последните седмици серия от атаки с дронове срещу търговски кораби предизвика сериозно напрежение в региона. При част от нападенията имаше загинали и изчезнали моряци, а няколко кораба бяха тежко повредени или потънаха.

На 20 октомври НАТО обяви допълнителни мерки за наблюдение на Черноморския регион, включително разполагане на патрулни самолети, радари и безпилотни системи. Алиансът обаче все още не е направил окончателно официално заключение за извършителите на всички нападения.

Европейският парламент настоява ЕС и държавите членки, съвместно с НАТО, да подкрепят България и Румъния с технологии за ранно откриване и проследяване на враждебни дронове, които застрашават корабоплаването.

Друга важна част от резолюцията е ускоряването на създаването на европейски център за морска сигурност в Черно море. Предвидено е той да подпомага обмена на информация, наблюдението на морската обстановка и защитата на критичната инфраструктура.

Обсъжданата структура предвижда сътрудничество между България и Румъния, като Варна и Констанца имат важна роля в бъдещата система за регионална сигурност.

Евродепутатите призовават неизползваните средства по европейския инструмент SAFE да бъдат насочени към укрепване на отбранителните способности на България и Румъния. Те настояват и бъдещият дългосрочен бюджет на ЕС да отчита потребностите на Черноморския регион.

Подкрепата трябва да включва не само противодействие на въздушните заплахи, но и защита на подводните телекомуникационни кабели, електропреносните връзки и инфраструктурата за пренос на данни.

Европейският парламент иска по-активно морско наблюдение, регионално сътрудничество и механизми за бърза реакция при заплахи срещу тази инфраструктура.

Резолюцията представлява политическа позиция на Европейския парламент, а не решение за незабавно изпращане на военни сили или автоматично отпускане на ново финансиране. Реализирането на предложените мерки ще изисква последващи решения на компетентните институции на ЕС и НАТО.

Приетият документ поставя сигурността на Черно море сред приоритетните европейски въпроси и засилва политическия натиск върху българското правителство да предприеме конкретни действия за защита на корабоплаването и националната сигурност.