Българският фармацевтичен пазар е изправен пред сериозна криза, след като в рамките на последната година 430 лекарствени продукта са преустановили продажбите си в страната. Тревожната статистика показва, че част от тези медикаменти нямат достъпна алтернатива, което поставя в директен риск живота на най-уязвимите групи, включително пациенти с онкологични заболявания и астма. Основната причина за този отлив е липсата на икономически стимул за производителите, които намират българския пазар за непривлекателен поради тежките регулаторни механизми.

В предаването „Социална мрежа” здравният икономист Аркади Шарков поясни, че всеки производител се стреми да балансира между нуждите на пациентите и пазарните регулации, търсейки оптимална цена. Според него всяко агресивно влияние върху процеса на ценоопределяне в дългосрочен план неизбежно води до дефицити. Данните сочат, че ежегодно от пазара отпадат средно по 200 разновидности на лекарства, което принуждава българите да търсят лечение в други държави от Европейския съюз.

Ситуацията е още по-критична при болничното лечение, където регулациите са изключително строги. Когато даден продукт изчезне от болничната мрежа, вносът му чрез алтернативни механизми често оскъпява терапията значително. Аркади Шарков разясни, че в България действа система на външно и вътрешно ценово рефериране. При външното рефериране цената на даден продукт се сравнява с най-ниските стойности в десет други държави от ЕС, като най-ниската открита цена става задължителна за България.

Вторият механизъм – вътрешното ценово рефериране – допълнително сваля цените, ако в същата лекарствена група съществува по-евтин аналог. Това създава среда, в която за фармацевтичните компании става финансово неизгодно да поддържат присъствие на малък пазар с минимални маржове.

При лекарствата за домашно лечение, заплащани от НЗОК, ситуацията е подобна. Това включва масови терапии за сърдечно-съдови и респираторни заболявания. В тези случаи пациентите често се налага да доплащат, а при продуктите с протокол, компаниите се принуждават сами да покриват разликата от 25%, за да останат на пазара. Аркади Шарков обобщи, че комбинацията от ценови натиск, малък мащаб и демографска криза превръща осигуряването на лекарства в огромно предизвикателство, което не е изолирано само за България, но тук се усеща най-осезаемо.