Председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Росен Карадимов, излезе с изявление относно връзката между въвеждането на еврото и ръста на цените в България. Той подчерта, че КЗК няма преки правомощия по Закона за еврото, като основната отговорност за мониторинга на цените е на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП).

За да се осигури ефективен контрол, КЗК, НАП и КЗП са подписали споразумение, което координира действията им и позволява комбинирането на техните правомощия. Карадимов обясни, че ролята на КЗК в този процес е по-скоро диалогична, отколкото санкционна.

Според представени от него графики, цените на основните хранителни продукти в големите търговски вериги не са се променили значително през летните месеци. Този факт, според Карадимов, доказва, че въвеждането на еврото не е довело до изкуствено завишаване на цените от страна на големите търговци.

Въпреки това, той призна, че цените на някои стоки, като например сиренето, остават значително по-високи в сравнение с други европейски държави. Карадимов категорично заяви, че този проблем не е свързан с еврото, а е резултат от структурни слабости като приватизацията, разрушеното селско стопанство и липсата на достатъчно борси.

КЗК провежда мащабни секторни анализи на цялата верига на доставки – от производителя до крайния потребител. Целта е да се идентифицират и санкционират евентуални забранени споразумения или злоупотреба с господстващо положение, които могат да доведат до необосновано високи надценки. Карадимов подчерта, че тези действия са част от дългосрочна стратегия за защита на конкуренцията на българския пазар.