Човечеството от десетилетия търси алтернативи на Земята, което води до множество мисии и експерименти, насочени към изучаване на планети, луни и условията за живот извън нашия свят. Сред най-необичайните проекти е експеримент на NASA от 1990 г., който се опитва да отговори на въпроса: ако деца се родят в космоса, как ще реагират телата им на различната гравитация?

Екип, ръководен от Дороти Спангенбърг, разработва оригинален подход за симулиране на това — чрез използване на медузи. Макар тези морски животни да нямат много общо с хората по външен вид, и двата вида разчитат на гравитацията, за да определят ориентацията си — кое е „горе“ и кое „долу“.

За експеримента NASA изпраща в космоса почти 2 500 полипи на медузи — ранна фаза от техния жизнен цикъл — на борда на совалката Columbia. Благодарение на техните пипала, учените могат ясно да определят дали медузата е обърната правилно, което позволява да се проследи дали животните, развити в космоса, ще изградят нормален гравитационен отговор.

Целта е да се разбере дали хора, родени в микрогравитация, биха развили подобни затруднения. Полипите са поставени в торбички с изкуствена морска вода, а учените на борда ускоряват растежа им. За девет дни в космоса се развиват около 60 000 медузи.

След завръщането на Земята резултатите са изненадващи: космическите медузи имат сериозни проблеми с плуването, за разлика от контролната група на Земята. Те показват „аномалии в пулсациите“, което води учените до заключението, че страдат от тежък световъртеж.

Така експериментът разкрива, че макар организмите да могат да се развиват в космоса, адаптацията им към земната гравитация е силно затруднена. Това подсказва, че хора, родени в космоса, вероятно също ще изпитват сериозни проблеми при живот на Земята.