Какво се знае за случая с предполагаема чума в Сибир

Смъртта на 28-годишната Дария Шипилова, служителка на Иркутския противочумен научноизследователски институт в Сибир, предизвика мащабни противоепидемични мерки и международно внимание.

Близо 200 души са поставени под медицинско наблюдение, десетки служители на института са изолирани, а ограничения бяха въведени в лечебни заведения.

Руските здравни власти заявиха, че изследванията не са потвърдили чума и посочиха като причина за смъртта „пневмония с неустановена етиология“.

Шипилова е работила като лаборант в Иркутския научноизследователски противочумен институт на Сибир и Далечния изток. Според местното издание „Люди Байкала“ на 25 септември тя е счупила епруветка с причинител на белодробна чума по време на работа в лабораторията. Информацията за такъв лабораторен инцидент не е потвърдена от руските здравни власти.

Жената впоследствие развила симптоми на тежка пневмония и била приета в болницата в град Шелехов на 29 септември. Шипилова е починала през нощта срещу 2 октомври.

След смъртта ѝ властите започнали издирване и медицинско наблюдение на хората, които са били в контакт с нея. По последни данни става дума за около 197–200 души. Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев съобщи, че наблюдаваните контактни лица не проявяват признаци на заболяването и първоначалните им лабораторни изследвания са отрицателни.

Над 60 служители на противочумния институт са били изолирани в сградата след смъртта на Шипилова, съобщи „Сибир.Реалии“, позовавайки се на близки на работещи в института. Към събота изследванията на изолираните служители не са показали положителни резултати за опасната инфекция.

В Шелеховската районна болница, където Шипилова е била лекувана, са въведени карантинни ограничения. Местни и независими руски медии съобщиха и за ограничения в няколко лечебни заведения в Иркутск, включително градски болници, детската Ивано-Матренинска болница и родилно отделение.

„Люди Байкала“ съобщи, позовавайки се на свои източници, че от 1 октомври автомобили на спешната помощ, превозващи контактни лица за изследване, са били придружавани от служители на ФСБ. Според същото издание около 90 контактни лица първоначално са били настанени под наблюдение, а впоследствие броят им е нараснал до около 200.

На Иркутския алуминиев завод в Шелехов е въведен масков режим като превантивна мярка. Местни жители съобщават и за хора със защитни костюми, маски и ръкавици по улиците, както и за раздаване на маски в детски заведения.

На 2 октомври губернаторът Игор Кобзев свика извънредно заседание на регионалната санитарно-противоепидемична комисия с участието на ръководителя на Роспотребнадзор Анна Попова. Тогава официално беше съобщено за подозрение за „особено опасна инфекция“, без да бъде посочена чума. Всички установени контактни лица са поставени под медицинско наблюдение.

На 5 октомври руските власти съобщиха резултатите от разширените лабораторни изследвания. Според Роспотребнадзор в биологичните проби на Шипилова не са открити микроорганизми, свързани с професионалната ѝ дейност, а причината за смъртта е определена като „пневмония с неустановена етиология“.

Здравните власти съобщиха още, че сред контактните лица са установени два случая на COVID-19 и два случая на риновирусна инфекция, но не и други опасни инфекциозни заболявания. Роспотребнадзор определя санитарно-епидемиологичната обстановка в Иркутск и Шелехов като стабилна.

Руските власти отричат и да е установена авария при работа с патогенни микроорганизми в противочумния институт. Така официалната позиция се разминава с информацията на „Люди Байкала“ и други медии за счупена на 25 септември епруветка с причинител на белодробна чума.

Случаят привлече вниманието и извън Русия. Axios съобщи, позовавайки се на представител на американската администрация, че Белият дом следи ситуацията и оценява развитието ѝ. Американската страна отбелязва, че руските здравни власти не са потвърдили заразяване с чума.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също заяви, че Вашингтон следи случая. Американските власти не съобщават за непосредствена заплаха за САЩ, но наблюдават предприетите в Русия карантинни мерки и развитието на епидемиологичната обстановка.

На фона на информациите от Иркутска Казахстан, Киргизстан и Узбекистан засилиха санитарния контрол, свързан с риска от особено опасни инфекции.

Белодробната чума се причинява от бактерията Yersinia pestis и за разлика от най-разпространената бубонна форма може да се предава между хората чрез респираторни капчици при близък контакт. При своевременно започнато антибиотично лечение заболяването е лечимо, но без ранна терапия може да протече тежко и да бъде фатално.

Към вечерта на 5 октомври няма официално потвърден случай на чума сред контактните лица и няма съобщения за нови заболели служители на противочумния институт. Официалната диагноза при Дария Шипилова остава пневмония с неустановена етиология, докато съобщенията за счупена епруветка и заразяване с причинителя на белодробна чума се основават на източници на независими и местни медии и не са потвърдени от Роспотребнадзор.