Процесът, чрез който женските комари локализират своите жертви, за да осигурят развитието на яйцата си, е сложна симфония от сетивни възприятия.

Всичко започва от внушителната дистанция от над 30 метра, когато насекомите улавят отделения при дишането въглероден диоксид. Този газ действа като спусък, който активира техния полет в посока към потенциалния гостоприемник.

При приближаване те започват да разпознават специфични ароматни молекули, излъчвани от кожата ни – резултат от дейността на кожните бактерии, включващ съединения като млечна киселина и амоняк.

В непосредствена близост до целта насекомите превключват на визуален режим. Те биват привлечени от движение и контрастни тъмни фигури, като проявяват подчертан интерес към нюанси в оранжевия и червения спектър, които са характерни за човешкия епидермис.

Финалният етап от лова се ръководи от инфрачервена радиация. На разстояние до два метра комарите засичат топлинното излъчване на тялото, поддържащо около 37 градуса Целзий.

Според Николас ДеБобиен от Университета в Калифорния, тези същества са причина за най-голям брой човешки жертви в сравнение с което и да е друго животно на планетата.

Научни публикации в престижни издания като Nature и Current Biology разкриват, че навигацията на комарите е по-стабилна от GPS система, тъй като разполага с резервни механизми. Ако вятърът разпръсне миризмата, насекомото разчита на зрението и топлината, за да завърши мисията си.

Това обяснява и защо определени индивиди са по-харесвани от комарите – техният организъм просто отделя по-интензивни нива на CO2 или специфичен набор от кожни миризми.