Япония изстреля сонда към луните на Марс

Япония успешно изстреля космическата сонда MMX към Марс, поставяйки началото на петгодишна мисия за изследване на двата естествени спътника на Червената планета – Фобос и Деймос.

Основната цел е апаратът да събере проби от повърхността на Фобос и да ги достави на Земята през 2031 г. Ако мисията успее, това ще бъдат първите проби, върнати от системата на Марс.

Сондата Martian Moons eXploration (MMX) беше изстреляна с японската ракета H3 от космическия център Танегашима в 4:41 ч. местно време. Около 71 минути по-късно тя се отдели успешно от ракетата и достигна планираната траектория.

Успешното изстрелване беше потвърдено в официалното съобщение на Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA).

Космическият апарат трябва да достигне Марс през август 2027 г., след което ще започне продължително изследване на Фобос. Предвиждат се наблюдения на повърхността, анализ на състава и структурата на спътника и подготовка за събиране на проби.

Мисията е на стойност около 578 милиона долара и се осъществява с участието на пет космически агенции – японската JAXA, американската NASA, френската CNES, германския аерокосмически център DLR и Европейската космическа агенция (ESA).

Един от най-интересните елементи на проекта е малкият роботизиран всъдеход „Идефикс“ (Idefix), разработен съвместно от Франция и Германия. Той носи името на кучето от популярните комикси за Астерикс.

Роботът е приблизително с размерите на микровълнова фурна и разполага с четири колела. Задачата му ще бъде да изследва непосредствено повърхността на Фобос, като анализира почвата, температурните условия и особеностите на терена.

Според Германския аерокосмически център DLR „Идефикс“ трябва да кацне на Фобос около края на 2028 г. или началото на 2029 г. и да работи приблизително 100 дни.

Това ще бъде първият роботизиран всъдеход, предназначен да се придвижва по повърхността на марсиански спътник.

Фобос е необичайно небесно тяло. Той има неправилна форма, среден диаметър около 22 километра и изключително слаба гравитация. Тези характеристики създават сериозни предизвикателства за кацането и движението на роботизирана техника.

Заради слабата гравитация „Идефикс“ е проектиран така, че да може сам да се изправи, ако се преобърне при кацането. Инженерите трябва да се справят и с неизвестните свойства на повърхността, която може да включва рохкав прах, камъни и неравни участъци.

След предварителните изследвания основният апарат MMX ще се опита да кацне на Фобос и да събере най-малко 10 грама прах, почва и скален материал.

За целта ще бъдат използвани два различни метода – пробиване на повърхността и събиране на частици чрез газова система. Планирани са кратки операции на повърхността, след които апаратът ще се върне в орбита.

Мисията ще включва и наблюдения на по-малкия марсиански спътник Деймос, преди космическият апарат да поеме обратно към Земята.

Капсулата с пробите трябва да се завърне през 2031 г., като се предвижда приземяване в пустинен район на Австралия.

Основният научен въпрос, на който MMX трябва да помогне да се отговори, е как са се образували Фобос и Деймос.

Според една от водещите хипотези двата спътника са възникнали от отломки, изхвърлени в Космоса при древен сблъсък между Марс и голямо небесно тяло. Друга теория предполага, че те са астероиди, които са били привлечени и задържани от гравитацията на планетата.

Анализът на събраните проби може да покаже кой от тези сценарии е по-вероятен.

Учените се надяват също да открият частици, произхождащи от самия Марс. При удари на астероиди материал от повърхността на планетата може да бъде изхвърлен в Космоса и впоследствие да попадне върху Фобос.

Това означава, че пробите от Фобос потенциално могат да съдържат и древен материал от Марс, който да предостави нова информация за геоложката история на планетата.

Според NASA изследването на химичния състав на марсианските спътници ще помогне за разбирането на процесите, довели до формирането на планетите и техните естествени спътници.

Япония вече има значителен опит в подобни операции. Мисиите „Хаябуса“ и „Хаябуса 2“ успешно доставиха на Земята проби от астероидите Итокава и Рюгу.

Изследването на Фобос обаче е значително по-сложно заради голямото разстояние, необходимостта от прецизна навигация и продължителността на полета.

Предишни опити за изследване на марсианските спътници завършиха с неуспех, включително съветските мисии „Фобос“ и руската „Фобос-Грунт“. Япония също има неуспешен опит за достигане на Марс със сондата „Нозоми“.

Паралелно с японската програма Китай подготвя собствена мисия „Тянвън-3“, насочена към връщане на проби директно от повърхността на Марс. NASA също работи по възможностите за доставяне на Земята на пробите, събрани от марсохода Perseverance.

MMX може да се превърне в първата успешна мисия за връщане на материал от марсианската система. Освен че ще даде отговори за произхода на Фобос и Деймос, тя може да помогне при планирането на бъдещи роботизирани и пилотирани експедиции до Червената планета.