Мащабно изследване, публикувано в списание PNAS, разкрива, че епидемията от затлъстяване в западните страни се дължи предимно на прекомерната консумация на ултрапреработени храни, а не на заседналия начин на живот, както се смяташе досега. Затлъстяването, признато за заболяване, е ключов рисков фактор за диабет, високо кръвно налягане и носи сериозни психологически и социални последици. Проучването, цитирано от „Вашингтон пост“, оспорва традиционните схващания за причините за този глобален здравен проблем.

Изследването, ръководено от проф. Херман Понцър от университета Дюк, анализира данни от 4213 мъже и жени от 34 държави, включващи разнообразни социално-икономически групи – от африкански племена до норвежки мениджъри. Учените измерват енергийния разход, метаболизма и телесните мазнини, като коригират данните спрямо телесното тегло. Резултатите показват, че няма значителна разлика в физическия енергиен разход между хора от развити и по-слабо развити страни, включително ловци-събирачи, животновъди и офис служители.

„Няма ефект на икономическото развитие върху коригирания с ръста енергиен разход“, отбелязва Понцър. Това опровергава мита, че заседналият начин на живот е основната причина за затлъстяването. Вместо това изследването установява, че прекомерният енергиен прием от ултрапреработени храни е до десет пъти по-значим фактор от намаляването на физическата активност. Анализът разкрива силна връзка между високата консумация на тези храни и повишеното съдържание на телесни мазнини.

Въпреки че физическата активност остава жизненоважна за здравето, за борба с епидемията от затлъстяване е необходимо да се даде приоритет на намаляването на ултрапреработените храни в диетата. Проучването подчертава, че простото увеличаване на физическите упражнения няма да реши проблема, ако не се адресира основната причина – нездравословното хранене.