Древно море под Сахара: Откриха зъби на пет вида акули

Палеонтолози откриха необичайно находище на фосилни зъби от древни акули в днешната Западна пустиня на Египет – част от Сахара. На мястото, където днес се простира сух пустинен пейзаж, преди десетки милиони години е имало топло тропическо море, населявано от разнообразни морски хищници.

Находката е направена във фосфатните пластове на формацията Дуви в района Маграби–Лифия на платото Абу Тартур, в югозападната част на Египет. Резултатите са публикувани в научното списание Cretaceous Research от международен екип, ръководен от палеонтолога Тарек Ясин от Кайрския университет.

Именно възрастта на находката изисква корекция спрямо първоначалната информация. Фосилите не са датирани конкретно на около 66 милиона години. Пластовете са от Кампанския етаж на Късната креда, който обхваща приблизително периода между 84 и 72 милиона години назад във времето. По-стари изследвания на същия геоложки район също определят формацията Дуви като къснокредна.

Изследователите са събрали 14 изолирани зъба на ламниформени акули от черните и жълтите фосфатни пластове. Анализът им позволява да бъдат разграничени най-малко пет вида: Cretalamna cf. maroccana, Scapanorhynchus cf. raphiodon, Serratolamna cf. serrata, Squalicorax bassanii и Squalicorax pristodontus.

И петте вида са регистрирани за първи път в района на Абу Тартур, а три от тях – Cretalamna cf. maroccana, Serratolamna cf. serrata и Squalicorax bassanii – представляват първи фосилни находки от този тип за Египет според авторите на изследването.

Особено интересен е Scapanorhynchus cf. raphiodon – представител на древна група акули, родствена на съвременната акула гоблин. Според учените находката може да представлява първото регистриране на тази форма в Египет и вероятно в Африка. Авторите обаче използват обозначението „cf.“, което показва, че идентификацията е направена с известна таксономична предпазливост.

Формата на зъбите разкрива различни стратегии за хранене. Част от тях имат дълги, тесни и остри върхове, подходящи за захващане на плячка, докато други са по-широки и снабдени с режещи ръбове. Това разнообразие подсказва, че акулите са заемали различни екологични ниши в древната морска хранителна мрежа.

„Това откритие е нещо повече от просто голямо натрупване на фосили на акули“, коментира Тарек Ясин при представянето на резултатите. Според изследователите съвкупността от различни видове позволява да бъде реконструирана част от екосистемата, съществувала в тази област на Северна Африка през Късната креда.

Днешната пустиня тогава е изглеждала коренно различно. Районът на Абу Тартур е бил част от тропическа морска среда, а натрупването на фосфатни седименти е съхранило останки от разнообразни морски гръбначни животни. Формацията Дуви е известна и с находки на риби, морски костенурки и други представители на къснокредната фауна.

Има и важна подробност зад определението „гробище на акули“, използвано от авторите и популярните научни публикации. То не означава, че множество акули са загинали едновременно при едно катастрофално събитие. Зъбите са се натрупвали във фосфатния пласт във времето и представляват сбор от останки на различни животни.

Районът вече е давал доказателства за присъствието на древни акули. Изследване от 2024 г. описва 49 отделни зъба от Абу Тартур, принадлежащи на Scapanorhynchus rapax и Cretoxyrhina mantelli. Новото проучване значително разширява известното разнообразие на акулите, обитавали това море.

Фосилите се съхраняват в Лабораторията по палеонтология на гръбначните към Геоложкия департамент на Факултета по природни науки на Кайрския университет, където могат да бъдат използвани за последващи сравнителни изследвания.

Откритието добавя още едно доказателство за огромната промяна, която Северна Африка е претърпяла през геоложката си история. Място, което днес е част от една от най-сухите пустини на Земята, някога е било морска екосистема с акули, риби, костенурки и големи морски влечуги.