Дара, една от най-обичаните български певици, разкрива пред NOVA, че Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), диагностициран преди година, не е пречка, а нейна суперсила. Тя намира вдъхновение в хаоса на ADHD, който я тласка да създава изкуство чрез танци, писане и пеене. Новият й албум, наречен „ADHD“, отразява тази хиперактивност, позволявайки й да преминава свободно между музикални стилове и да изразява себе си без ограничения.

ADHD като извор на творчество

ADHD е неврологично разстройство, характеризиращо се с трудности в концентрацията, хиперактивност или импулсивност, които не съответстват на възрастта на човека. Дара описва как свръхстимулацията – например едновременно звънящ телефон, работещ климатик и разговор – може да я „изключи“ напълно. „Този хаос се оказа ADHD“, споделя тя, подчертавайки, че това не е ментално разстройство, а особеност на висшата нервна система.

Певицата открива синдрома, докато работи по концепцията за своето EP. „Душата ми се изкриви, защото не можех да го завърша“, казва тя за предизвикателствата с концентрацията. Вместо да страда, Дара приема ADHD като част от себе си, която й позволява да бъде спонтанна и да създава уникални проекти. „Когато спонтанното ми аз подскача като дете, се раждат готини неща“, добавя тя.

Албумът „ADHD“ е отражение на нейната многостранна природа. „Не искам да се определям само с един стил“, казва Дара, обяснявайки, че заглавието отразява не само синдрома, но и свободата й да експериментира в музиката. Тя вярва, че именно тази хиперактивност я прави различна и й позволява да създава автентично изкуство.

Лични борби и обществени предразсъдъци

Дара открито говори за предизвикателствата, свързани с обществените нагласи към хората с ADHD. „Хората не трябва да мислят, че имаме ментално разстройство“, казва тя, призовавайки за повече съпричастност и доброта. Певицата споделя, че критиките и соченето с пръст са я наранявали през годините, но я мотивират да продължава напред. „Травмата да разсмивам другите ме тласка“, разкрива тя, свързвайки артистичността си с детските си опити да утешава майка си и брат си.

Любовта като изцеление

Личният живот на Дара също е източник на вдъхновение. Тя посвещава песен от албума „ADHD“ на съпруга си Ервин, когото описва като човека, който я кара да се чувства защитена и автентична. „За първи път се чувствам жена“, споделя певицата, отбелязвайки, че той й помага да „пусне контрола“ и да преоткрие своята женска енергия. Въпреки че като дете на разведени родители не е вярвала в „приказките за принцеси“, Дара намира щастие в брака си. „Никога не съм била сърдита на родителите си за раздялата им. Разбирам, че това е било по-добре за всички“, казва тя.

На сватбата си Дара е била „подскачаща пружинка“, нетърпелива да каже „да“. „Исках да бъда свободна, без да се преструвам“, споделя тя за церемонията, която е била лишена от излишна помпозност. Певицата опроверга слуховете за бременност, заявявайки с усмивка: „Няма го още.“