Ново проучване, проведено от испанските институти CIC biomaGUNE и Biogipuzkoa, хвърля нова светлина върху дългосрочните ефекти на аспартама. За разлика от досегашните краткотрайни тестове, екипът е проследил здравето на опитни субекти в продължение на една година, използвайки дози, които са шест пъти по-ниски от официално приетия допустим дневен прием (ADI).

Резултатите, публикувани в списание Biomedicine & Pharmacotherapy, показват тревожна динамика в работата на главния мозък. През първите два месеца се наблюдава рязък скок в усвояването на глюкоза, но след десетия месец активността спада драстично – мозъкът започва да изразходва 50% по-малко енергия от нормалното.

Това състояние на „енергиен глад“ засяга невронните вериги, отговорни за паметта и обучението. Учените откриха, че аспартамът предизвиква натрупване на лактат, което поставя нервната система в „авариен режим“ и намалява умствената издръжливост.

Влиянието върху физическите способности също е осезаемо. При тестове в лабиринт, групата, приемала подсладителя, се е движила по-бавно и е показвала затруднения при решаването на пространствени задачи.

Освен когнитивните нарушения, са регистрирани и промени в сърдечния мускул – сърцето е започнало да изпомпва кръвта по-малко ефективно, което намалява притока на кислород към органите.

Интересен факт е, че въпреки натрупаните с 20% по-малко мазнини в сравнение с контролната група, субектите на аспартам не са били по-здрави. Напротив, мазнините са се преразпределили висцерално (около органите), което е допълнителен рисков фактор за метаболизма. Екипът подчертава, че макар подсладителят да помага за редуциране на теглото, това става за сметка на патологични изменения в сърцето и когнитивен спад.

Въпреки че Световната здравна организация (СЗО) и FDA считат добавката за безопасна в определени граници, настоящото изследване призовава за преосмисляне на дълготрайното ѝ влияние върху човешкото здраве, тъй като хроничният прием променя фундаментално енергийния баланс на организма.