Изминалата 2025 г. се утвърди като поредната необичайно топла година за България от началото на века. Данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) показват, че средната годишна температура е с 1,2 градуса по Целзий над климатичните норми. Макар годината да беше по-хладна от рекордната 2024 г., тя остава в историята с екстремни метеорологични явления и температурни аномалии.

Температурни рекорди и динамика на сезоните

Лятото на 2025 г. беше подчертано горещо, заемайки трето място в класацията за най-топли лета от 1930 г. насам. Най-критично беше положението през юли, когато в градове като Сандански и село Първомай бяха отчетени поредици от до 7 дни с температури над 40 градуса. В пиковите дни на юли над 35 метеорологични станции в страната регистрираха стойности над тази граница. Въпреки общата тенденция на затопляне, месеците февруари, април, май и октомври отбелязаха температури под обичайните норми.

Валежи и воден дефицит

Годината премина под знака на сериозни контрасти в нивата на валежите. Лятото бе най-сухото за последните 95 години, като дефицитът през юни и юли достигна близо 70%. Това доведе до пълно пресъхване на реки като Факийска, Ропотамо и Лебница. За разлика от сушата през лятото, есента донесе обилни валежи, като през октомври те бяха със 172% над нормата. Общото годишно количество валежи от 616 мм остана близко до обичайните нива, но разпределението им бе крайно неравномерно.

Природни бедствия и щети

Екстремното време през 2025 г. доведе до значителни материални щети и човешки жертви.

  • Зима и пролет: Студени вълни и тежки снеговалежи през февруари и април оставиха стотици населени места без ток, а поройни дъждове през май предизвикаха наводнения в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин.

  • Лято: Продължителните горещи вълни обхванаха почти цялата страна, с изключение на крайбрежието.

  • Есен: Най-трагичният инцидент бе регистриран в началото на октомври по Южното Черноморие. Поройни наводнения във вилно селище „Елените“ отнеха живота на четирима души.

Тежък удар върху земеделието

Агрометеорологичните условия през пролетта се оказаха пагубни за овощните насаждения. Късните слани между 6 и 14 април унищожиха между 80% и 90% от реколтата на кайсии, череши, сливи и орехи в голяма част от страната. Засегнатите земеделски площи надхвърлиха 84 000 кв. км, което превърна годината в една от най-предизвикателните за българските производители.