Астрофизикът Адам Бекер разкритикува идеята на Илон Мъск за колонизиране на Марс като убежище за човечеството, наричайки Червената планета „истински ад“.

Според Бекер, дори при най-катастрофалните сценарии за Земята, нашата планета ще остане много по-обитаема от Марс.

В интервю за списание Rolling Stone, цитирано от sustainability-times.com, Бекер определя идеята на Мъск като „едно от най-глупавите неща, които някога биха могли да бъдат казани“. Той подкрепя аргумента си, разглеждайки три сценария за глобални катаклизми: удар на астероид, сравним с този, който е унищожил динозаврите, глобална ядрена война и неконтролирано изменение на климата.

При всеки от тези екстремни сценарии, твърди Бекер, Земята би била значително по-гостоприемна от Марс. Дори след мащабни разрушения, нашата планета би запазила ключови елементи като дишаща атмосфера, подходяща гравитация, достъпна вода и естествена защита от вредна радиация. За разлика от това, животът на Марс би бил възможен само в запечатани куполи, където всяка повреда на животоподдържащите системи би довела до незабавна катастрофа. На Земята, дори след планетарна катастрофа, все още биха могли да съществуват „джобове“ от живот, способни на възстановяване и регенерация.

Тераформирането на Марс: Наука или научна фантастика?

Илон Мъск често говори за тераформирането на Марс, процес, който включва детониране на ядрени бомби на полюсите, разполагане на гигантски огледала в Космоса и изграждане на климатично контролирани оранжерии. Превръщането на Марс в „Земя 2.0“ е колосална задача, която изисква:

  • Излъчване на достатъчно CO₂ за сгъстяване на атмосферата.
  • Създаване на устойчив парников ефект за затопляне на планетата.
  • Създаване на изкуствено магнитно поле за защита от радиация.

Бекер посочва, че дори ако целият CO₂ бъде освободен, атмосферното налягане на Марс би достигнало едва 7% от земното, което е недостатъчно за оцеляване без херметически костюм. Към това се добавят и огромните разходи за транспортиране на материали, храна и вода на разстояние от 50 милиона километра. Бекер сравнява инвестирането в Марс за оцеляване с напускането на разрушена болница, за да оцелеем в радиоактивна пустиня без кислород. „По-добре е да запазим планетата си, дори и да е ранена, отколкото да се изправим в гигантска барокамера на открито“, твърди той.