В древен гроб в днешна северозападна Аржентина човек е бил погребан с домашния си любимец. Но според ново изследване този приятел не е бил куче.
В гроба е открит скелет на вид животно, което някога може би се е конкурирало с кучетата за човешката обич – лисица.
Новооткритата връзка между човека и лисицата е на около 1500 години. Първоначално археолозите откриват почти пълния скелет на D. avus, погребан заедно с човешки в Каняда Сека, обект в северна Патагония, през 1991 г.
Задълбоченият анализ на древна ДНК и радиовъглеродното датиране потвърждават вида и възрастта на лисицата, а изследването на колагена в останките на лисицата показва, че тя се е хранила със същата храна, с която се е хранила тази група хора.
Заедно с разположението на скелета в гроба, диетата на животното подсказва, че лисицата е била опитомена и може да е била отглеждана като домашен любимец.
Откритието се прибавя към нарастващия брой доказателства от погребения на други континенти, които показват, че отделни лисици са били опитомявани от хората и са имали обща връзка, основана на другарството.
D. avus е живяла от плейстоценската епоха (преди около 2,6 милиона до 11 700 години) до холоцена, като е изчезнала преди около 500 години. Видът е бил е с размерите на съвременната немска овчарка, но далеч по-лек – с тегло до 15 кг.
Сподели:
