Рилската теснолинейка, известна още като Кочериновско-Рилска теснолинейка, е бивша железопътна линия с междурелсие 600 mm, която е свързвала град Кочериново с Рилския манастир.
Строежът на линията започва през 1902 г. по инициатива на братята Тодор и Коста Балабанови, предприемачи, спечелили концесия за експлоатация на горите на Рилския манастир.
Първият участък, от Кочериново до село Рила, е открит на 13 септември 1907 г..
През 1916 г. е пуснат в експлоатация и вторият участък, от село Рила до Рилския манастир, с дължина 12 km.
Теснолинейката е играла важна роля за икономическото развитие на региона. Тя е превозвала дървен материал, въглища, руда, селскостопански продукти и пътници.
През 60-те години на XX век, с развитието на автомобилния транспорт, значението на теснолинейката постепенно намалява.
През 1960 г. е закрит участъкът от Кочериново до село Рила, а през 1971 г. – и последният участък до Рилския манастир.
Днес, от Рилската теснолинейка са запазени около 15 km релси, два локомотива и няколко вагона.
Част от трасето е превърнато в еко пътека, по която могат да се разходят любителите на природата и историята.
Музей на мукавата и Рилската теснолинейка е разположен в село Стрелча, където са изложени експонати, свързани с историята на теснолинейката.
Някои интересни факти за Рилската теснолинейка:
- Тя е била най-високо разположената теснолинейка на Балканския полуостров, с максимална надморска височина от 1363 метра.
- За времето си е била модерна железница, оборудвана с парни локомотиви и вагони от стомана.
- По време на Балканската война теснолинейката е използвана за транспортиране на войски и боеприпаси.
- През 1941 г. по линията е пътувал цар Борис III.
Рилската теснолинейка е важна част от историята на България и е ценен културен паметник.
Въпреки че е закрита, тя все още буди интерес и е популярна туристическа дестинация.
Сподели:
