Търговци, които недобросъвестно формират цените си по време на периода на двойно обозначаване в левове и евро, са изправени пред сериозни санкции между 5 000 и 1 млн. лева. Успоредно с това, големите търговски вериги може да бъдат задължени да публикуват ежедневно крайните продажни цени на всички стоки и услуги от голямата потребителска кошница на интернет страниците си, вместо веднъж седмично, както беше предвидено първоначално.

Тези промени са част от предложенията за изменение на Законопроекта за въвеждане на еврото между първо и второ четене. Вносители са Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), Йордан Цонев (ДПС-Ново начало) и Деница Николова (ГЕРБ-СДС).

Нови размери на глобите и критерии за тяхното определяне

Според новите предложения, одобрени от бюджетната комисия и Народното събрание миналата седмица, глобите за недобросъвестно формиране на цени в периода от 8 август тази година до края на 2026 година ще се определят не само от продължителността и тежестта на нарушението, но и от оборота на съответния търговец.

За юридически лица и еднолични търговци се предвиждат имуществени санкции от 5 000 до 100 000 лева, като при повторно нарушение те нарастват от 10 000 до 200 000 лева.

За предприятия с оборот над 50 млн. лева за предходната година, санкцията може да бъде определена като процент от оборота – до 0.5% за първо нарушение и до 1% при повторно. Въпреки това, максималната имуществена санкция не може да надхвърля 1 млн. лева. В случаите, когато няма реализиран оборот за предходната финансова година, оборотът ще се определя за период до 12 месеца назад от момента на установяване на нарушението.

Засилена прозрачност и ежедневно отчитане на цените

Предложенията предвиждат търговците на дребно с оборот над 10 млн. лева за предходната година да публикуват ежедневно, до 7 часа сутринта, на интернет страниците си крайните продажни цени на всички стоки от голямата потребителска кошница в машинночетим формат. Това ще позволи лесно извличане на данни, което е съществена промяна спрямо първоначалния вариант, предвиждащ ежеседмично публикуване.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще утвърди методика за публикуване на тази информация и ще създаде публично достъпен интернет портал, където ежедневно ще се публикува информация за движението на цените, базирана на данните, предоставени от търговците.

Дефиниция на "обективни икономически фактори" и "стоки от първа необходимост"

Текстът в законопроекта, който изисква търговците да формират цените си добросъвестно и прозрачно, е изменен. При промяна на цените, те ще бъдат длъжни да предоставят на контролните органи документи, доказващи наличието на обективни икономически фактори. Тези фактори вече са дефинирани като "външни за търговеца, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства (форсмажор) и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".

Законодателството въвежда и дефиниция на "стоки от първа необходимост", включващи хляб, мляко, яйца, ток, вода, топлоенергия за битови нужди и лекарствени продукти по лекарско предписание. При установяване на "рязко и значително" нарастване на цените на тези стоки, Министерският съвет (МС) може да предприеме временни мерки, след като представи анализ на въздействието, срок на действие и механизъм за отчетност.

Правомощия на НАП и КЗП

Националната агенция за приходите (НАП) и КЗП ще могат да изискват от проверяваните лица само информация, която е необходима и пропорционална на предмета на проверката, като мотивират писмено искането си. Информация, представляваща търговска, производствена или професионална тайна, ще се предоставя при спазване на изискванията и стандартите за защита, като компетентните органи са длъжни да спазват професионална тайна и да използват информацията единствено за целите на проверката. Искане за информация няма да може да обхваща период преди 1 януари 2025 година, освен при данни, без които проверката обективно не може да бъде извършена.

Противоположни предложения от други политически сили

Въпреки консенсуса по някои точки, съществуват и противоположни предложения. Асен Василев (ПП-ДБ) и група народни представители предлагат отпадане на текста за забрана на недобросъвестно покачване на цените, както и на правомощията на НАП и КЗП да изискват информация, новите размери на глобите и правомощията на МС да предприема временни мерки.

Цончо Ганев ("Възраждане") и група депутати предлагат срок не по-малък от 5 работни дни за предоставяне на изисканата информация, както и възможност МС да предприема временни мерки само след решение на Народното събрание. В друго предложение, Ганев и Георги Хрисимиров предлагат пълно отпадане на правомощията на МС да предприема временни мерки.

Севим Али (АПС) и група народни представители предлагат отпадане на изискването търговците публично да посочват продажните цени на лекарствените продукти, аргументирайки се с вече съществуващата строга регулация в сектора.

Законопроектът ще бъде разглеждан на второ четене от Комисията по бюджет и финанси утре. Крайният срок за внасяне на предложения между първо и второ четене изтече днес.