Защо крокодилите са оцелели, а динозаврите са изчезнали

Предпочитанието на крокодилите към топлия климат може да е една от основните причини те да оцелеят след астероидния удар, довел до изчезването на динозаврите преди 66 милиона години.

До този извод стига международен екип, ръководен от учени от Университетския колеж в Лондон (UCL), след мащабен анализ на фосили и климатичните промени през последните 245 милиона години.

Изследването, публикувано в научното списание Science Advances, показва, че крокодилите и техните древни роднини са следвали топлите климатични зони през почти цялата си еволюционна история. Именно тази особеност вероятно им е позволила да намерят убежище в тропическите райони, когато голяма част от планетата е станала негостоприемна след катастрофалния сблъсък.

Учените са анализирали над 7000 фосила и данни за повече от 400 съвременни и изчезнали вида. Информацията е съпоставена с компютърни модели, възстановяващи климата и географията на Земята в продължение на 245 милиона години.

Резултатите разкриват интересна закономерност. Вместо постоянно да се приспособяват към различни температури, древните роднини на крокодилите предимно са променяли географското си разпространение, за да останат в подходящи за тях топли местообитания.

Когато планетата се е затопляла, те са населявали все по-отдалечени от екватора райони, включително територии на днешна Антарктида. При застудяване постепенно са се оттегляли обратно към тропиците.

Според официалното съобщение на Университетския колеж в Лондон именно тези климатични предпочитания може да са се оказали решаващи преди 66 милиона години.

След удара на астероида Чиксулуб огромни количества прах и частици са попаднали в атмосферата, ограничавайки слънчевата светлина и предизвиквайки рязко застудяване.

Компютърните симулации показват, че тропическите и субтропическите райони вероятно са запазили условия, подходящи за крокодилите, дори когато местообитанията на много други животни са се свили драстично.

Изследователите са разгледали различни сценарии за намаляване на слънчевата светлина след удара. При спад от 5% и 10% районите около екватора остават подходящи за древните роднини на крокодилите. При по-екстремен сценарий с 15% намаление тези убежища изчезват, но учените смятат подобен вариант за по-малко вероятен.

Водещият автор на изследването д-р Алфио Алесандро Киаренца обяснява, че астероидът не е направил цялата планета еднакво негостоприемна за всички животински групи.

По думите му дългогодишната привързаност на крокодилите към топлите райони може да е поставила оцелелите популации точно там, където климатът е останал сравнително благоприятен. Това им е дало възможност постепенно да се възстановят и отново да се разпространят.

Историята на крокодилите обаче е много по-разнообразна, отколкото подсказва външният вид на съвременните видове.

Техните древни роднини, принадлежащи към групата на псевдозухиите, са включвали бронирани растителноядни животни, сухоземни хищници и огромни влечуги с тегло над един тон.

Сред най-впечатляващите представители е Sarcosuchus, известен като „суперкрокодил“, който е достигал приблизително 12 метра дължина.

Друг древен роднина, Postosuchus, е бил сухоземен хищник, способен да се придвижва както на четири, така и на два крака.

Въпреки огромните различия във външния вид, размерите и начина на живот, повечето представители на тази еволюционна линия са запазили сходни предпочитания към топлия климат.

Учените откриват и изключения. Преди около 94 милиона години някои древни роднини на крокодилите са развили способност да понасят особено високи температури. Друга изчезнала група, обитавала Австралия преди около 34 милиона години, се е приспособила към по-сухи условия.

Изследователите подчертават, че топлият климат не е единственото обяснение за оцеляването на крокодилите. Вероятно са помогнали и други особености – сравнително ниските енергийни потребности, разнообразната храна, по-малките размери на някои видове и способността им да живеят във водна и сухоземна среда.

Откритието има значение и за бъдещето на съвременните крокодили.

Според проф. Филип Маниън от Университетския колеж в Лондон, ако в миналото тези животни са се справяли с климатичните промени чрез преместване към подходящи местообитания, днес същата стратегия става все по-трудна.

Изграждането на пътища, разрастването на градовете и превръщането на естествени територии в земеделски земи ограничават възможностите за миграция.

Така способността, която вероятно е помогнала на крокодилите да преживеят едно от най-големите масови измирания в историята на Земята, може да се окаже недостатъчна пред съвременните екологични предизвикателства.

Изследването не доказва окончателно защо крокодилите са оцелели след астероида, но предлага убедително климатично обяснение, подкрепено от хиляди фосили и дългосрочни компютърни симулации.