Защо изчезналите без обяснение изпитват вина

Хората, които внезапно спират да отговарят на съобщения и прекъсват контакт с партньор, приятел или познат без обяснение, невинаги са безразлични към случилото се.

Ново научно изследване показва, че те често изпитват вина и други неприятни емоции, които отсрещната страна подценява. Резултатите са публикувани на 31 август 2026 г. в научното списание Personality and Social Psychology Bulletin.

Поведението е известно като „гостинг“ (ghosting) – термин, произлизащ от английската дума ghost, която означава „призрак“. Той описва ситуации, при които единият човек внезапно прекратява комуникацията, престава да отговаря на съобщения и обаждания и не дава обяснение за отдръпването си.

Изследването е проведено от София Ли и Джулиана Шрьодер от Калифорнийския университет в Бъркли и Корал Джън от Кеймбриджкия университет. Учените поставят въпроса какво преживяват хората, които прекъсват контакта, и доколко другата страна разбира техните чувства.

Според оригиналната научна публикация изследователите са провели три отделни проучвания с общо 1146 участници. Първото обхваща 195 души, които разказват за действителни преживявания, второто включва 601 участници, разглеждащи хипотетични ситуации, а третото проследява общуването на 350 души в реално време.

Основният извод е, че хората, останали без отговор, често предполагат, че другият човек не се интересува от тях или вече е продължил живота си.

Реалните преживявания на прекъсналите контакта обаче невинаги съответстват на тези предположения. Част от тях съобщават за вина, тъга и вътрешен дискомфорт, въпреки че са избрали да не отговорят.

Особено голямо разминаване се наблюдава при неволния гостинг – когато някой е забравил да отговори, бил е разсеян или е отлагал разговора толкова дълго, че впоследствие му е станало трудно да възобнови комуникацията.

В подобни ситуации човекът, който чака отговор, може да възприеме мълчанието като умишлено отхвърляне, без да знае, че отсрещната страна също изпитва неприятни емоции.

Учените установяват и нещо важно: дори кратко съобщение може да намали неразбирателството.

Израз като „Съжалявам, не мога да говоря в момента“ дава на другия човек повече яснота, отколкото пълното мълчание. Според резултатите това може да ограничи погрешните предположения за чувствата и намеренията на отсрещната страна.

Изследователите подчертават, че гостингът не е задължително признак на пълно безразличие. В някои случаи зад него стоят избягване на неудобен разговор, затруднение в общуването или неволно прекъсване на контакта.

Това обаче не означава, че всички хора, които изчезват без обяснение, изпитват угризения, нито че неприятните им чувства отменят болката на изоставените.

По-ранно научно изследване за емоционалните преживявания при гостинг също установява различия между двете страни. Хората, прекъснали отношенията, по-често описват вина и облекчение, докато останалите без отговор съобщават за тъга, наранени чувства и усещане за отхвърляне.

Новото проучване допълва тази картина, като показва, че една от причините за допълнително емоционално напрежение е погрешната представа какво изпитва другият човек.

Резултатите имат и своите ограничения. Част от данните са събрани чрез спомени и хипотетични ситуации, а експериментът в реално време изследва кратки онлайн взаимодействия. Затова изводите не могат автоматично да се прилагат към всяка продължителна романтична връзка или приятелство.

Основното послание на учените е, че ясната комуникация, дори когато е кратка и неудобна, може да предотврати част от ненужното страдание.

Понякога едно изречение е достатъчно, за да не остави другия човек да търси сам отговор на въпроса защо някой внезапно е изчезнал от живота му.