Планът на Тръмп за Украйна включва руски газ за Европа

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп предлага европейските държави да възобновят покупките на руски природен газ като част от възможно мирно споразумение за Украйна.

Идеята е била обсъждана с представители на Киев и европейските съюзници на САЩ, но е срещнала съпротива, включително от германския канцлер Фридрих Мерц, съобщава The New York Times, позовавайки се на източници, запознати с преговорите.

Според информацията предложението е било представено от американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Двамата са разговаряли с украински и европейски представители, включително с президента на Украйна Володимир Зеленски по време на посещение в Киев през септември.

Вашингтон разглежда възможността Украйна да възстанови транзита на руски природен газ през своята газопреносна система към Европа.

Замисълът е Русия да получава допълнителни приходи от продажбите на газ, което според американската страна би могло да я насърчи да приеме мирно споразумение. Украйна също би имала финансова полза от транзитните такси.

Предложението обаче противоречи на дългосрочната енергийна политика на Европейския съюз.

ЕС вече е приел правно обвързващи правила за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ. Според Съвета на Европейския съюз пълната забрана за руски втечнен природен газ трябва да влезе в сила от началото на 2027 г., а за доставките по газопроводи – през есента на същата година.

Съгласно Регламент (ЕС) 2026/261 крайният срок за определени дългосрочни договори за газ по тръбопроводи е 30 септември 2027 г., като при конкретни условия може да бъде удължен до 1 ноември.

Европейските представители се опасяват, че възстановяването на доставките би върнало зависимостта от Москва, която ЕС се опитва да преодолее след началото на руската инвазия в Украйна.

От Белия дом коментират пред The New York Times, че войната продължава да създава сериозни икономически затруднения и за двете воюващи страни, както и да оказва натиск върху енергийните цени в Европа.

Американската администрация заявява, че работи с Украйна и европейските партньори по мирно предложение, включващо икономически стимули за Русия и Украйна.

Според Вашингтон целта е не само прекратяване на военните действия, но и създаване на условия за траен мир, икономическо възстановяване и регионална стабилност.

Засега обаче няма публично потвърждение, че Москва е готова да направи съществени отстъпки в замяна на подобни икономически възможности.

Енергийните сделки между САЩ и Русия вече предизвикват разногласия сред западните съюзници.

По-рано през октомври Тръмп обяви договореност с руския президент Владимир Путин за доставки на дизелово гориво. Решението беше мотивирано с необходимостта от понижаване на цените на горивата преди междинните избори в САЩ през ноември.

Според Reuters договореността е изисквала облекчаване на част от американските санкции срещу Русия и е предизвикала критики от Украйна и европейски представители.

Италианският премиер Джорджа Мелони определи решението като рисковано, тъй като според нея то противоречи на усилията за оказване на икономически натиск върху Москва.

Руският пратеник по икономическите въпроси Кирил Дмитриев от своя страна представи договореността за дизела като възможност за разширяване на сътрудничеството между Москва и Вашингтон.

Сред обсъжданите проекти са енергийни инвестиции и сделки с международни активи на руски компании.

Особено значение за България имат преговорите около международния бизнес на „Лукойл“.

По информация на Reuters от 3 октомври американски и руски представители са обсъждали мащабна сделка с чуждестранните активи на компанията, включващи нефтени находища, рафинерии и бензиностанции.

Сред потенциалните инвеститори е американският милиардер Тод Боули, заедно с бизнес групи от Близкия изток и структура, свързана с американското правителство. Няма окончателно потвърдена сделка.

Международните активи на „Лукойл“ включват рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, както и предприятия в Румъния и Нидерландия.

Бургаската рафинерия има ключово значение за снабдяването с горива в България, поради което евентуална промяна в собствеността ѝ се следи внимателно.

През август българското Министерство на икономиката съобщи, че лицензът за определени операции с българските дружества на „Лукойл“ е удължен до 29 октомври 2026 г.. Решението се отнася до британския санкционен режим, като ведомството посочи, че срокът е съобразен и с действащото американско разрешение.

Междувременно възможното възстановяване на руския газов транзит през Украйна поставя и друг икономически въпрос – дали подобна промяна би намалила европейското търсене на американски втечнен природен газ.

Предложението на Вашингтон засега остава част от обсъжданите дипломатически варианти, а не договорено решение.

Съпротивата на европейските държави срещу възстановяването на енергийната зависимост от Русия, както и позицията на Украйна, могат да се окажат сериозни препятствия пред подобен елемент от бъдещо мирно споразумение.