Мегасделка за „Лукойл“: Рафинерията в Бургас е в пакета

Преговорите между администрацията на американския президент Доналд Тръмп и Русия за прекратяване на войната в Украйна вече обхващат и потенциална многомилиардна сделка за международните активи на „Лукойл“, сред които е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. За това съобщи „Ню Йорк таймс“, а информацията беше разпространена на 3 октомври и от Ройтерс.

Предложението се отнася до международен портфейл от петролни и газови находища, рафинерии и мрежи от бензиностанции. „Лукойл“ оцени чуждестранните си активи на около 20 млрд. долара по-рано през 2026 г., но окончателната цена и структурата на евентуалната нова сделка остават неясни.

Особено важна за България е информацията, че европейските рафинерии на руската група са част от международния пакет. Това означава, че бургаската рафинерия е сред активите, чиято собственост може да бъде променена, ако бъде постигнато и одобрено окончателно споразумение. Това обаче не означава, че продажбата на „Нефтохим Бургас“ на конкретния нов кандидат вече е договорена.

Според публикацията на „Ню Йорк таймс“, цитирана от Ройтерс, предложението е било обсъждано на високо политическо равнище. Руският президент Владимир Путин е повдигнал въпроса на срещата си със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Кремъл на 5 септември. Самата среща между Путин и двамата американски представители е независимо потвърдена от Ройтерс и други международни медии.

Според източниците на американското издание Путин е представил евентуалната сделка като възможност да бъде демонстрирано пред руската общественост, че икономическите отношения между Москва и Вашингтон могат да бъдат възстановени. Американските представители от своя страна са разглеждали проекта като възможност за подобряване на двустранните отношения и за въздействие върху световните енергийни пазари. Това са сведения от неназовани източници, а не официално обявено споразумение между двете държави.

По-широкият контекст е потвърден и отделно. На 29 септември Ройтерс съобщи, че руският пратеник Кирил Дмитриев е разговарял с американски представители във Вашингтон както за войната в Украйна, така и за бъдещи американско-руски енергийни инициативи след евентуално прекратяване на конфликта.

Кандидатът, който според публикациите в момента заема водеща позиция за активите, е консорциум, организиран от американския милиардер Тод Боули. За неговата оферта съобщи още през септември и Financial Times. В групата участват американската International Development Finance Corporation (DFC) и инвеститори от Персийския залив.

Сред тях са представители на катарското семейство ал Хаят, както и структури, свързани с шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян от Обединените арабски емирства. Financial Times съобщи още през септември, че консорциумът на Боули се стреми да измести Carlyle в надпреварата за международните активи на „Лукойл“.

Именно връзките между някои от потенциалните инвеститори и семейства на хора, участващи в американските преговори, са един от акцентите в разследването на „Ню Йорк таймс“. Според изданието катарските бизнесмени Мутаз и Рамез ал Хаят имат общ проект с Джаред Къшнър и Иванка Тръмп в Албания, докато структури, свързани с шейх Тахнун, са инвестирали в бизнеси с връзки със семейството на Тръмп и Стив Уиткоф.

Няма данни Къшнър или Уиткоф лично да получават финансова облага от евентуалната покупка, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Изданието обаче цитира експерти по етика, според които преплитането между частни бизнес отношения и официални дипломатически преговори поставя въпроси за потенциални конфликти на интереси. Това е оценка на цитираните експерти, а не установено нарушение.

Продажбата на международния бизнес на „Лукойл“ започна много преди сегашната информация. На 27 октомври 2025 г. компанията официално обяви намерението си да продаде чуждестранните си активи заради наложените срещу нея ограничителни мерки.

На 29 януари 2026 г. „Лукойл“ обяви споразумение с американската инвестиционна компания Carlyle за продажбата на LUKOIL International GmbH – дружеството, което притежава международните активи на групата. Изключение от договорения пакет са активите в Казахстан.

Самият „Лукойл“ изрично посочи още тогава, че споразумението с Carlyle не е ексклузивно и зависи от редица предварителни условия, включително разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи на американското Министерство на финансите – OFAC. Компанията също така заяви, че продължава преговорите и с други потенциални купувачи.

Към края на септември сделката с Carlyle все още не беше получила окончателното необходимо американско одобрение. На 21 септември БТА, позовавайки се на Financial Times, съобщи, че прехвърлянето на международния петролен бизнес на „Лукойл“ остава блокирано в процедурата във Вашингтон.

Така консорциумът около Тод Боули се превръща в реален конкурент на Carlyle. Още на 23 септември Financial Times съобщи, че предложението му е в напреднал стадий и включва подкрепата на американската DFC и инвеститори от Персийския залив.

За България залогът е особено голям. „Лукойл Нефтохим Бургас“ е ключова част от българската инфраструктура за производство и доставка на горива, а развитието около собствеността му се следи от държавните институции. На 25 септември Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че е изискала подробни данни от „Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ във връзка с наблюдението на пазара на едро с горива и международната ситуация.

Българската държава вече има и пряко участие в управлението на местните дружества. „Лукойл“ официално съобщи през ноември 2025 г., че правомощията на управителните органи на „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“ и други дружества от групата в страната са прехвърлени на външен администратор. Компанията заяви, че продължава действията за продажба на българските си активи на нов собственик.

Особеният търговски управител Евгени Симеонов съобщи през август, че доставките на петрол за бургаската рафинерия са били осигурени до края на септември, а паралелно са водени преговори за октомврийските доставки.

Българското правителство от своя страна подчертава, че потребностите на вътрешния пазар трябва да бъдат обезпечени преди износа на произведени нефтопродукти. По официални данни към 3 септември в рафинерията са били налични около 50 000 тона дизелово гориво над определените потребности на вътрешния пазар.

В момента няма основание да се твърди, че Тод Боули или неговият консорциум вече са купили „Лукойл Нефтохим Бургас“. Няма и официално съобщение от „Лукойл“ за прекратяване на договореността с Carlyle. Последната публична корпоративна позиция продължава да посочва подписаното през януари споразумение с Carlyle и необходимостта от регулаторни разрешения.

Новото в информацията от 3 октомври е друго: бъдещето на международните активи на „Лукойл“, включително стратегически важната рафинерия край Бургас, вече се преплита с много по-широкия дипломатически процес между Вашингтон и Москва за войната в Украйна и бъдещите икономически отношения между САЩ и Русия. Дали това ще доведе до сделка с консорциума на Боули, до приключване на споразумението с Carlyle или до друга структура на продажбата засега остава нерешено.