Православната църква почита паметта на Св. Филип, един от дванадесетте апостоли на Христос. Според преданието, той е роден край Галилейско море, в град Витсаида, известен като "град на риболовците".

Именно оттам са били и апостолите Петър и Андрей. Още от малък Филип изучавал Свещеното писание и след възкръсването на Христос тръгнал да проповядва Божието слово в земите на Сирия и Мала Азия заедно със сестра си Мириам и с апостол Вартоломей.

В град Иерапол езичниците ги заловили и ги изправили пред съда с обвинение в магьосничество. Когато мъчителите им понечили да съблекат дрехите им, девицата Мириам се превърнала в огнен пламък.

Апостолите били разпънати на кръст, като Филип бил разпнат с главата надолу. Страшно земетресение разтърсило града. На мястото, където била пролята кръвта на апостол Филип, израсла лозница като знак за вечното блаженство на светеца.

В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, наследени от езическата епоха. Наричат деня "Мратинците", "Мратиняк", "Мрата".

Особено го тачат жените за да предпазят домашните птици от смъртоносната "кокоша болест", причинявана според народните вярвания от демоничен дух. Сутринта на този ден най-старата жена в къщата трябва да заколи черно пиле – "мратинче".

На този ден имен ден празнуват всички с имена Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа.