Днес България отбелязва Възнесение Господне, по-известен в народната традиция като Спасовден. Този значим празник винаги се пада 40 дни след Великден, в седмия четвъртък след Възкресение Христово, както обяснява д-р Ваня Йорданова, етнолог в Регионален исторически музей "Стою Шишков" – Смолян.

Спасовден и култът към мъртвите

Спасовден е дълбоко свързан с култа към мъртвите. Според народните вярвания, душите на покойниците, които са били "разпръснати" между Велики четвъртък и Спасовден (или Свети Дух), биват "прибрани обратно" от Господ. Затова, в сряда вечерта или рано сутринта на самия празник, жените посещават гробищата. Там те раздават коливо и хляб, за да почетат паметта на своите покойници и да помолят "Бог да ги прости".

Д-р Йорданова допълва, че съществува и обичай за повторно боядисване на червени яйца на този ден, които също се раздават за умрелите. Традицията повелява по пътя към гробищата да не се говори, за да не бъдат смутени душите на покойниците.

Професионален празник и имен ден

Спасовден е и професионален празник за редица гилдии. Той е денят на хлебарите, строителите, хотелиерите, но най-вече на шофьорите.

На този светъл ден своя имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасена и други.

Традиции в Средните Родопи

В Средните Родопи култът към Спасовден е изключително силно разпространен. В региона има множество параклиси, където на този ден се дават курбани. Тези ритуали се извършват предимно за здравето на шофьорите и за безаварийно пътуване, което е устойчива и дългогодишна практика за този край.

Днес ще има празници на параклисите край селата Момчиловци и Стойките, в местността "Варадил" край Смолян и на много други места в региона.