Екип от холандски астрономи и астрофизици направи зашеметяващо откритие, което може да промени представите ни за края на Вселената. Според техните нови изчисления, Вселената е обречена да умре много по-скоро, отколкото се смяташе досега. Предишните прогнози сочеха, че този момент ще настъпи след 1 с 1100 нули години, но актуалните данни намаляват този срок до 1 със 78 нули години.
Въпреки че разликата е драстична, водещият автор на изследването, Хайно Фалке от университета "Радбауд", успокоява, че това все още е изключително отдалечен момент, който е почти невъобразим за човешкото съзнание. Изследователската статия, която детайлизира тези открития, беше публикувана в списанието по космология и физика на астралните частици в средата на май.
Лъчението на Хокинг и краят на всичко
Триото холандски учени се заело да изчисли кога най-издръжливите небесни тела – белите звезди джуджета – в крайна сметка ще изчезнат. Те базирали своите изчисления на явлението лъчение на Хокинг, наречено на прочутия британски физик Стивън Хокинг.
Настоящата разработка е пряко продължение на документ от 2023 г., в който Фалке и колегите му Майкъл Уондрак и Уолтър ван Суйлеком установили, че черните дупки не са единствените обекти във Вселената, които излъчват радиация на Хокинг. Според тях, и други космически тела биха могли да претърпят постепенно изпарение под формата на лъчение на Хокинг или нещо подобно.
През 70-те години Стивън Хокинг обявява, че черните дупки изпускат радиация и бавно се "разтварят като аспирин в чаша вода", което им дава ограничен живот. Изследователите от "Радбауд" разширяват това твърдение и до други обекти във Вселената, като изчисляват, че времето на изпарение зависи от плътността. Този подход им позволи да изчислят теоретичното разтваряне на най-дълготрайното тяло във Вселената – бялото джудже.
"След много дълъг период това би довело до изпаряване на всичко във Вселената точно като черните дупки", обяснява Фалке. "Това променя не само нашето разбиране за лъчението на Хокинг, но също така и нашето виждане за Вселената и нейното бъдеще."
Животът на звездите и техният край
Белите джуджета, неутронните звезди и черните дупки са остатъци от звезди, след като те "умрат". След изхвърлянето на външния материал, ядрото се свива в ултраплътен обект.
- Белите джуджета се формират от звезди с маса до около 8 пъти по-голяма от Слънцето.
- Неутронните звезди се образуват от масивни звезди между 8 и 30 слънчеви маси.
- Черни дупки възникват от звезди с маса над 30 слънчеви маси.
Колкото по-плътен е обектът, толкова по-екстремно е неговото гравитационно поле. От трите типа, черните дупки са най-плътни, а белите джуджета – най-малко. Това означава, че на белите джуджета ще отнеме най-дълго време, за да се изпарят. Именно времето, необходимо на бяло джудже да умре, е мерилото, с което екипът измерва оставащия живот на Вселената.
