Глобалният брой на смъртните случаи от рак ще нарасне с почти 75% до 2050 г., достигайки 18,6 милиона годишно, въпреки подобренията в терапиите и кампаниите срещу вредни навици, установява нов анализ на Global Burden of Disease Study, публикуван в The Lancet.

През 2023 г. са регистрирани 18,5 милиона нови случаи и 10,4 милиона смърти, а до края на периода новите диагнози ще скочат с над 60% – до 30,5 милиона. Това е резултат от растежа на населението и застаряването му, особено в страни с нисък доход, където ще попаднат над половината нови случаи и две трети от смъртите.

Проучването, проведено от Институт за измерване и оценка на здравето (IHME) в САЩ, анализира 47 вида рак в 204 държави от 1990 г. насам и подчертава, че макар възрастово стандартизираните нива на смъртност да спадат, абсолютните числа растат драстично.

В по-богатите нации спадът е по-осезаем благодарение на по-добър достъп до лечение, но в развиващите се региони слабите здравни системи не могат да се справят с натиска.

„Ракът остава ключов фактор за глобалното бреме на заболяванията, с непропорционален растеж в ресурсно бедните страни“, отбелязва водещият автор д-р Лиса Форс от IHME.

Повече от 40% от смъртните случаи днес са свързани с 44 „модифицируеми“ рискови фактори, като пушене, нездравословно хранене и висока кръвна захар. При мъжете те причиняват 46% от загубените животи – главно от тютюн, алкохол, професионални рискове и замърсен въздух.

За жените дялът е 36%, с акцент върху пушене, затлъстяване, небезопасен секс и диабет. „С четири от десет смърти, свързани с тези фактори, страните имат огромни шансове да ги ограничат и да спасят животи чрез превенция, ранна диагностика и лечение“, подчертава съавторът д-р Тео Вос от IHME.

Докладът призовава за спешни инвестиции в глобални политики, тъй като настоящият напредък не достига целите на ООН за намаляване на смъртността от неинфекциозни болести с трета до 2030 г. Без тях, неравенствата ще се задълбочат, оставяйки бедните страни да носят най-голямата тежест от тази епидемия.