През 2024 г. в Северна Македония не са регистрирани значителни подобрения в състоянието на правата на човека, като продължават да съществуват сериозни проблеми в области като свободата на изразяване, независимостта на медиите и защитата на уязвимите групи. Това се посочва в доклада за правата на човека за 2024 г., изготвен от Държавния департамент на САЩ.

Достоверни източници подчертават значителните ограничения върху свободата на печата, включително тормоз и заплахи срещу журналисти, особено срещу жени репортери. Въпреки че конституцията гарантира свободата на изразяване, включително за медиите, и правителството общо взето спазва това право, медийните организации сигнализират за нарастващи предизвикателства. Сред тях са стратегически съдебни дела срещу журналисти, неоснователен натиск върху репортери, разследващи корупция, дезинформация в интернет и самоцензура.

През февруари 2024 г. изменения в Закона за аудиовизуалните медийни услуги позволиха рекламирането на правителствени кампании чрез търговски телевизионни оператори, което предизвика опасения сред независимите медии за потенциално увеличаване на корупцията и политическото влияние. Насилието и заплахите срещу журналисти остават сериозен проблем. Асоциацията на журналистите в Македония (AJM) съобщи за множество случаи, като особено тревожно е увеличението на тормоза срещу жени журналисти. Пример за това е случаят с Lepa Djundeva, която получи смъртни заплахи и стана обект на клеветническа кампания след интервю с гръцки държавен служител. Прокуратурата регистрира два сериозни случая на нападение срещу журналисти през първите осем месеца на годината, а съдебният процес срещу нападателя на полицейския служител Furkan Saliu все още не е приключил.

Политическата поляризация и моделите на собственост върху медиите допълнително подкопават редакционната независимост. Двете най-големи политически партии оказват влияние върху паралелни медийни системи, а обществената медия страда от липса на финансова и редакционна независимост. Онлайн медиите, макар и по-свободни, са изложени на цифрови атаки и опити за дискредитиране на репортери. От 2021 г. са регистрирани 25 дела за съдебен тормоз срещу журналисти, работещи в обществен интерес.

Законът в страната предвижда право на синдикализация, колективно договаряне и законни стачки, както и санкции за антисиндикална дискриминация. Около 22% от работниците, предимно в държавната администрация, са членове на синдикати. Въпреки това синдикатите често са подложени на влияние от правителството или работодателите, а някои разпоредби ограничават колективното договаряне по време на стачки.

Конституцията забранява изтезанията и нечовешкото отношение, но продължават да се получават сигнали за полицейско насилие и прекомерна употреба на сила. Правителството разследва достоверни твърдения, като Министерството на вътрешните работи потвърди три от 37 жалби през първите седем месеца на 2024 г. Прокуратурата за организирана престъпност и корупция разследва два случая с участието на седем обвиняеми, а офисът на омбудсмана получи 13 жалби, свързани с неправомерно поведение на полицейски или затворнически служители.