Семейните аптеки искат 25% по-високо плащане от НЗОК

Над 650 собственици на семейни аптеки в България настояват за 25% увеличение на възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК, съкращаване на сроковете за плащане до 14 дни и държавен механизъм за подкрепа на аптеките в малките и труднодостъпните населени места. Исканията са част от обща декларация за бъдещето на лекарствоснабдяването, приета по време на 14-ата есенна конференция на сектора в Свети Влас.

Документът под наслов „Екосистемата на бъдещето: баланс, достъп и устойчивост“ съдържа конкретни предложения към Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Народното събрание. Основната заявена цел е гарантирането на устойчив достъп на пациентите до лекарства независимо от населеното място, в което живеят.

Едно от централните искания е увеличение с 25% на възнаграждението, което аптеките получават за изпълнението на рецепти по линия на НЗОК. Според представителите на сектора сегашното заплащане трябва да бъде актуализирано спрямо реалните разходи за обслужването на пациентите.

Сред тях се посочват инвестициите в информационни системи и дигитализация, административните изисквания, обработката на електронни рецепти, поддържането и управлението на лекарствени наличности, както и професионалната отговорност на магистър-фармацевтите.

„Ако искаме устойчива аптечна мрежа, трябва да има предвидим модел за нейното финансиране. Искането за увеличение с 25% цели да създаде по-устойчива основа за функционирането на аптеките и да не допуска задълбочаване на различията в достъпа до лекарства между отделните региони“, заяви Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти, собственици на семейни аптеки.

Предлага се размерът на възнаграждението да не бъде фиксиран за неопределено време, а да има механизъм за периодичното му преразглеждане, който да отчита разходите на аптеките и промените в икономическата среда.

Второто основно искане е НЗОК да се разплаща с аптеките в срок до 14 дни. Според представителите на семейните и независимите аптеки по-бързото плащане е особено важно за поддържането на достатъчни наличности от лекарства.

„Независимите и семейните аптеки не следва системно да финансират публичното лекарствоснабдяване със собствени средства“, посочи Любенова. По думите ѝ сроковете за разплащане имат пряко отражение върху финансовата устойчивост на аптеките и способността им ежедневно да зареждат необходимите медикаменти.

Участниците настояват и за национален анализ на аптечната мрежа в България. Целта е да бъде установено къде има недостатъчно аптечно покритие, кои населени места са останали без аптека и как се променя достъпът до лекарствени продукти в различните региони.

На базата на този анализ се предлага създаването на специален механизъм за подкрепа на аптеки в малки, отдалечени и труднодостъпни населени места, както и в райони, в които аптеката изпълнява съществена обществена функция.

Сред предложенията е и създаването на постоянна работна група за устойчивостта на аптечната мрежа, в която да участват представители на държавните институции и на фармацевтичния сектор.

Декларацията не предлага противопоставяне между независимите аптеки и големите вериги. Заявеният модел предвижда място за семейни и независими аптеки, регионални структури и аптечни вериги, но при равнопоставена регулаторна и конкурентна среда.

Особено внимание се поставя върху малките аптеки в населени места, където те понякога са единствената възможност за получаване на лекарства и професионална фармацевтична консултация.

„Нашата цел не е да защитим отделен бизнес модел. Целта е устойчива аптечна мрежа, професионална роля на фармацевта и право на всеки пациент на навременен и равнопоставен достъп до лечение“, подчерта Любенова.

Темата беше обсъдена и на кръглата маса „Аптека 2030 България: приоритети за развитие на сектора до 2030 г.“. Представители на аптеките, фармацевтичната индустрия, академичната общност и експерти поставиха сред основните проблеми недостига на кадри и лекарства, намаляващата рентабилност, административната тежест и липсата на дългосрочна държавна политика.

Дискусиите обхванаха и промените, които предстоят на европейско ниво – включително фармацевтичната реформа на ЕС, Critical Medicines Act, Европейското пространство за здравни данни, дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект във фармацевтичния сектор.

Семейните аптеки подкрепят по-бързата дигитализация, но настояват всяка нова електронна система да бъде предварително тествана с реалното участие на фармацевти и аптеки. Сред предложенията са общи стандарти за обмен на данни, съвместимост между различните системи, ограничаване на двойното въвеждане на информация и ясни процедури при технически сривове.

Друг приоритет е разширяването на фармацевтичната грижа. Представителите на сектора искат да бъде разработен модел, при който конкретни професионални услуги на фармацевтите с доказуема полза за пациентите могат да бъдат ясно определени, измервани и финансирани.

Към Министерството на финансите е отправено искане при планирането на публичните разходи за лекарства да се отчита не само цената на медикаментите, но и ресурсът, необходим те да достигнат сигурно и навреме до пациента.

„Устойчивото лекарствоснабдяване е обща отговорност на всички по веригата. В центъра обаче стои пациентът“, заяви Аделина Любенова. Според нея достъпът до лечение зависи едновременно от сигурността на доставките, стабилността на аптечната мрежа и възможността на фармацевтите да изпълняват професионалните си функции.

Приетата в Свети Влас декларация трябва да послужи като основа за диалог с НЗОК, здравното министерство, финансовото министерство и парламента. Представителите на семейните аптеки очакват последващи действия по предложенията за финансиране, регионален достъп до лекарства, дигитализация и развитие на фармацевтичната грижа.