Сандвич за 13 долара разпали спор в Ливан

Сандвич с пилешко месо за 13 долара предизвика ожесточен спор в Ливан и се превърна в символ на задълбочаващото се социално неравенство в страната.

Случаят се разиграва в Бейрут, където седем години след финансовия срив от 2019 г. част от населението продължава да харчи свободно, докато мнозинството домакинства изпитват сериозни финансови затруднения, съобщава Reuters.

Всичко започва, когато модерният ресторант за здравословно хранене The Glow Paradise предлага собствена версия на популярния левантийски сандвич „шиш таук“ – пилешко месо, обикновено мариновано и приготвено на грил, поднесено в плосък хляб със сосове и зеленчуци.

Новият продукт получава името Chic Taouk – закачлива препратка към традиционното ястие, която подсказва по-изискано предложение. Цената му обаче е около 13 долара, почти двойно повече от обикновен пилешки сандвич в ливанската столица.

В социалните мрежи избухва спор. Едни обвиняват ресторанта, че продава прекалено скъпа храна в държава, където много семейства трудно покриват дори основните си разходи. Други защитават заведението с аргумента, че всеки търговец има право да предлага по-скъп продукт на клиентите, които могат да си го позволят.

Противоречията обаче не вредят на продажбите. Точно обратното.

Само за 11 дни ресторантът продава повече от 20 000 сандвича Chic Taouk, съобщава управляващият партньор Храг Джегалиан. Той определя оживените дискусии в интернет като „естествен маркетинг“.

При цена от приблизително 13 долара това означава, че продадените сандвичи представляват продажби на стойност около 260 000 долара за по-малко от две седмици. Сумата е приблизителна и не представлява печалба на заведението.

Зад впечатляващия търговски успех обаче стои далеч по-тревожна картина.

Икономистът Сами Надер от Университета „Свети Йосиф“ в Бейрут предупреждава, че пълните ресторанти в определени квартали не отразяват реалното състояние на ливанската икономика.

По думите му, докато клиентите се редят за скъпия сандвич, 22 други ресторанта са затворили само през предходния месец.

Според Надер средната класа в Ливан на практика е изчезнала след поредица от тежки сътресения – финансовия колапс през 2019 г., опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут през 2020 г. и последвалите военни конфликти.

Икономическите данни потвърждават мащаба на кризата.

От 2019 г. насам брутният вътрешен продукт на Ливан е намалял с близо 40%. Според Световната банка икономиката се очаква да се свие с още 6,4% през 2026 г., а годишната инфлация да достигне 17,5%.

Сред причините са продължаващите конфликти, нарушените доставки и повишените международни цени на горивата и морския транспорт.

Още по-тревожна е картината, представена от УНИЦЕФ в края на септември.

Четири от всеки пет домакинства в Ливан изпитват затруднения да си позволят основни стоки и услуги. Според организацията в 22% от анкетираните семейства деца са си лягали гладни през предходните две седмици, а в 31% от домакинствата деца са останали без необходима медицинска помощ, основно по финансови причини.

Към поскъпването на храната се прибавя и хроничната енергийна криза.

Заради ненадеждната електропреносна мрежа много семейства и предприятия разчитат на частни генератори, за да имат електричество през целия ден.

Само през август 2026 г. сметките за ток от тези генератори са нараснали с близо 20%, а цената на киловатчас е била почти 60% по-висока в сравнение с февруари, показват данни на ливанското министерство на енергетиката, цитирани от Reuters.

За някои домакинства непрекъснатото електроснабдяване вече струва няколкостотин долара месечно. В същото време минималната работна заплата в страната е около 400 долара.

„Всичко поскъпна и хората не могат да се справят“, разказва пред Reuters 53-годишният Фуад Фахредин, служител в ресторант в квартал Хамра.

По думите му заплатата вече не е достатъчна за покриване на ежедневните разходи и много хора са принудени да задлъжняват още в началото на месеца.

Той описва съвременен Ливан като общество, разделено между хора, които продължават да живеят сравнително добре, и други, които се борят ежедневно за оцеляване.

Скъпият сандвич се оказва удобен повод този разрив да стане видим.

Част от ливанците смятат, че общественото възмущение е насочено към погрешната цел – един ресторант и неговите цени, вместо към системните проблеми, сред които банковата криза, недостигът на електричество и вода, политическата нестабилност и последствията от войните.

Историята на Chic Taouk показва парадокса на днешен Ливан: един ресторант може да продаде 20 000 скъпи сандвича за 11 дни, докато огромна част от населението изпитва затруднения да осигури най-необходимото за семейството си.