Румъния има потенциал да изпълни критериите за членство в еврозоната в рамките на следващите три до четири години. Това прогнозира президентът на страната Никушор Дан, подчертавайки, че приемането на единната европейска валута е стратегически ход, който ще повиши производителността на местния бизнес и ще разкрие повече високоплатени работни места чрез пълна интеграция в мащабния европейски пазар.

Основното предизвикателство пред северната ни съседка остава високият бюджетен дефицит. Докато изискванията на Маастрихт налагат таван от 3%, за 2026 г. румънското правителство прогнозира нива между 6.2% и 6.3%. По време на неотдавнашна среща в Берлин с германския канцлер Фридрих Мерц, румънският премиер Илие Божан призна, че за разлика от България, Румъния все още не покрива фискалните стандарти, но работи активно за тяхното постигане.

Междувременно на 1 януари 2026 г. България официално се присъедини към еврозоната като нейния 21-ви член. Този исторически успех бе приветстван от професор Василе Пушкаш, бивш главен преговарящ на Румъния с ЕС, който призова еврото да се превърне в следващия голям национален проект на страната. Той поздрави София за победата в тридесетилетното икономическо състезание между двете държави.

Регионалното значение на българското членство бе акцентирано и от управителя на БНБ Димитър Радев по време на конференция на списание „The Economist“ в София. Според него българският път на конвергенция, базиран на институционална дисциплина, може да послужи за пример и да засили интеграцията в Югоизточна Европа. Успоредно с амбициите за еврозоната, България и Румъния продължават съвместните си усилия за прием в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).